— Е? Какъв е отговорът ти? — промърмори той.
Тес го зяпна.
— М-моят отговор? Боя се, че не разбирам.
Като се насилваше да не обръща внимание на тъжното изражение върху красивото й лице, отвърна малко натъртено.
— Предложението ми. Все още е в сила. Идваш ли или не?
Тес преглътна болезнено. Изборът беше ужасен, но трябваше да го направи.
— Ако искаш да знаеш дали съм съгласна да ти стана любовница, отговорът е все още не!
Отпусна ръце и се насочи към нея. Спря на няколко сантиметра и нежно погали брадичката й с един пръст.
— И защо не? Какво толкова обидно намираш в предложението ми? Мога да бъда много щедър — ще имаш къща, слуги, коприни и понеже това, което стана снощи, не е за пренебрегване, няма да се разочароваш от мен, — нито като човек, нито в леглото. Така че защо се колебаеш? Признавам, че една недостъпна жена е много очарователна, но аз няма да те моля дълго, скъпа, и ако си мислиш, че скоро ще имаш подобно предложение, само се заблуждаваш. Може и да си търся съпруга, но няма насила да се женя — особено след този номер, който ми погоди!
Тес отблъсна ръката му и погледна встрани.
— Не съм ти правила номера и не съм очаквала да се ожениш за мен — каза тя спокойно. — Не знам какво очаквах…
Спомни си увереността, че го познава, че може да му се довери и една малка сълза се търкулна по бузата й.
Това напълно извади Никълъс от равновесие. Той я сграбчи и буйно я целуна.
— По дяволите! — изруга той, след като най-накрая откъсна устни от нейните. — Идваш с мен, независимо дали ти харесва или не! Няма да те оставя, а другите неща ще уредим по-късно в по-приятна обстановка.
Дори не й даде възможност да се възпротиви, уви я в пелерината си и я понесе на ръце. Заета с мислите си, Тес не успя да реагира, а и се почувства донякъде спокойна, че някой друг е взел решението вместо нея. Скоро след това се озова на седалката на красива двуколка с два впрегнати отпред коня. Изправи се, отметна кичур коса от лицето си и го погледна, докато се качваше на капрата, за да поеме юздите.
— Това е отвличане! — разгорещено извика тя. — Отвеждаш ме против волята ми.
Никълъс хладно й се усмихна.
— Наистина ли, скъпа? Това, което стана снощи, определено не беше против волята ти. Всъщност, ако вярно си спомням, ти беше доста всеотдайна. Съмнявам се, че и сега си толкова против, колкото показваш.
Без да изчака отговора й, той дръпна юздите и конете рязко потеглиха. Когато „Черното прасе“ остана зад тях, Тес се обади.
— Къде ме водиш?
— Ще те настаня някъде. Не очаквах да те срещна и затова нищо не съм уредил, но за щастие си спомних за една кула насред гората, която не е обитавана от години. Всъщност, съмнявам се, че някой си спомня за съществуването й. Наредих на Лъвджой да изпрати слугите напред, за да приготвят всичко, когато пристигнем. Там ще се чувстваш чудесно.
— Не стига, че нямам избор дали да съм с теб, но изглежда и ще ме държиш като затворник в някаква разнебитена изоставена стара къща! Бих казала, че си много щедър закрилник!
Никълъс присви устни и я стрелна с поглед.
— Мисля, че… — започна рязко той, — …доста ще се изненадаш като видиш „разнебитената изоставена стара къща“! И струва ми се, си забравила, че съм Шерборн, а графовете Шерборн рядко ги свързват с нещо разнебитено.
След това те млъкнаха. Никълъс се съсредоточи върху юздите, а Тес изведнъж осъзна, че Лъвджой седи на мястото отзад на двуколката и трябва да е чул целия им хаплив разговор.
Скоро гневът и смущението й попреминаха, но все още смяташе, че е била отвлечена своеволно. След като заради присъствието на Лъвджой не можеха да продължат личния разговор, Тес се загледа в красивата околност, през която минаваха, с надеждата, че нещо може да пробуди паметта й.
Но нищо. Редяха се дървета, поляни, ферми, овощни градини, отминаха дори една или две кръчми, но всичко си оставаше непознато. Добре поне, че денят беше прекрасен — слънцето силно светеше, а на яркосиньото небе само тук-там се виждаше по някой облак.
Като наближиха един завой на пътя, видяха, че срещу тях с бясна скорост се носи двуколка. Джентълменът, който шибаше конете, бе елегантно облечен, с ръкавици от щавена кожа и боброва шапка, нахлупена екстравагантно над светлите му бакенбарди. Тес мерна строгото му привлекателно лице, когато се стрелна покрай тях и внезапно се изплаши. Не го разпозна, но незнайно защо само при вида му се изпълни с неописуем ужас.
Погледна Никълъс и като забеляза мрачното му изражение, попита:
— Какво има? Познаваш ли този мъж?