— Няма значение! Наричай ме Доли, ако искаш.
Настъпи тишина и до края на пътуването повече не си проговориха. Тес се сви на мястото си и се загледа в отминаващите дървета, мислите й бяха неприятни и печални.
Два часа след това, Никълъс най-накрая отби двуколката от главния път, който следваха, по едни тесни провинциални пътища. Неочаквано сви по малка пътечка, която очевидно рядко бе използвана.
Стигнаха до богато украсени стари ръждясали порти и Лъвджой слезе, за да ги отвори. Когато преминаха прага, Тес забеляза един фургон, спрян пред очарователна сграда. Личеше, че тревата отпред бе прясно окосена, прозорците — широко отворени, а измитите им стъкла блестяха на слънцето. Вдясно се виждаха малка плевня и конюшня.
Въпреки че сградата беше стара, изглеждаше спретната и запазена. Беше дори кокетна, с широка двойна дъбова врата и фронтони на втория етаж.
— Ако това е къщата, в която ще живея, струва ми се доста голяма за кула на имение… — прозвуча гласът й, изпълнен с любопитство.
Никълъс дръпна юздите.
— Ами, построена е с друго предназначение.
Тес го изгледа продължително и замислено. Той се поколеба, но накрая измърмори:
— Един от прадедите ми я е построил за една от любовниците си през 1500 г. Няколко години по-късно са решили оттук да бъде главният вход за имението и настанили един портиер със семейството му. След години бил прокаран нов път. Тогава преместили портиера на друго място и тази сграда останала празна. Разказват се семейни истории, че по-късни наследници също са я използвали по първоначалното й предназначение.
Изражението на Тес го накара бързо да добави:
— Разбира се, това са само семейни истории… повече слухове.
— Колко интересно — сухо отбеляза Тес. — Изглежда, семейството ти е имало очарователния навик да държи любовниците в имението. Кажи ми, нима съпругите не са били против?
Никълъс сви устни.
— Не е навик! Признавам, че мъжете от семейството са правили грешки, особено що се отнася до жени, но ние уважаваме съпругите си! И бих искал да ти припомня, че не съм женен, така че отношенията ми с теб няма да наранят никого.
На Тес като че ли й стана забавно и небрежно добави:
— О, така ли? В гостилницата не спомена ли, че си търсиш съпруга? Чудя се как ли ще реагира, когато разбере, че си държал любовница тук, докато си я ухажвал?
— Имаш дръзка уста — каза Никълъс, а блясъкът в очите му накара Тес да замълчи. — Мисля, че трябва да намеря начин да я държа затворена. Начин, който ще е доста приятен…
Намерението му бе ясно и той се наведе напред, но Тес се дръпна назад в двуколката. Очите й бяха широко отворени.
— Не ме докосвай! — прошепна тя, останала без дъх.
Видя, че Лъвджой и някакъв мъж и жена се появиха на вратата на кулата и бързо добави:
— Слугите гледат.
Никълъс се поколеба за миг и отвърна с иронична усмивка:
— Права си, не е тук мястото за това, което искам да направя с теб. Но помни, съкровище, че слугите няма да са постоянно наоколо…
За нейна голяма изненада, Тес не беше толкова изплашена или отвратена от заплахата, колкото би трябвало. Изправи рамене и загърна по-здраво пелерината му около себе си.
— След като възнамеряваш да ме държиш като затворница, предполагам, че мога все пак да разгледам затвора си.
Никълъс скочи от капрата със смях.
— Да, предполагам, че трябва — надявам се само, че моята дама ще го одобри.
Към тримата на вратата се бяха присъединили още двама и когато се приближиха, Тес съзря приликата в чертите им — явно бяха семейство — трима мъже и една жена. Най-младият — Джон Лайдлоу, се оказа конярят на Никълъс; вторият до него и не много по-голям беше брат му Томас. Тес не беше изненадана, че Лъвджой е техен чичо. По-младото от двете момичета беше Джени, а другото — срамежливо същество с блага усмивка — Роуз, съпруга на Томас. Никълъс я уведоми, че Роуз, Джени и Томас са нейната прислуга, заедно със Сара, — майка им, която беше заета в кухнята да приготвя нещо за хапване.
Тес беше леко объркана и се запита дали някога бе имала собствена прислуга. Несигурно погледна тримата Лайдлоу — дали щяха да се разбират? Срамежливата и успокоителна усмивка на Роуз и блясъкът в очите на Томас я накараха да се почувства по-сигурна. Надяваше се и майката Сара да е мила като децата и снаха си.
Именно Джон беше изпратен напред, за да се погрижи и оправи къщата, и да повика другите от семейството.
— Не пристигнах много преди вас, сър, и затова не успяхме да изпълним всичките ви заръки — сериозно и малко нервно каза Джон. — Но почистихме къщата, а Джен и Роуз измиха прозорците и помогнаха на Том за покупките, които поръчахте — и гордо добави: — Аз се погрижих за площадката отпред.