— А баба ми, успяхте ли да я избегнете?
— Да, сър. Мадам още спеше, но лейди Атина ни видя, когато товарехме фургона.
Никълъс се намръщи.
— По-добре баба ми, отколкото Атина!
Лайдлоу се ухили, а в отговор се засмя и Никълъс.
— Както изглежда, ти и семейството ти сте се справили чудесно. Добра работа!
Лайдлоу бяха свършили огромна работа, защото като премина прага и през голямото антре се озова в просторната гостна, Тес отбеляза, че по нищо не личи къщата дълги години да е била необитаема. Мирисът на лимон и пчелен восък подразниха ноздрите й. В обширното помещение имаше камина, едната стена бе цялата в прозорци, а върху другата бе закачен брюкселски гоблен. На дървения под бе постлан ориенталски килим в тюркоазено синьо и бургундско червено, малко поизбелял от времето. Изискани мебели от дърво, тапицирани със сатен и коприна, бяха разположени небрежно из стаята.
Въпреки слънцето във въздуха се усещаше някакъв хлад и Тес се приближи до запаления огън в камината, за да се стопли. Извърна се и погледна Никълъс, облегнат на портала. Гледаше я замислено, но изражението му трудно можеше да се определи. Удовлетворение? Съжаление? Страст?
Тес искаше да наруши тежката тишина между тях, затова изрече първото, което й дойде наум.
— Семейство Лайдлоу изглеждат много приятни хора. Как успя да ги събереш и докараш тук толкова бързо?
Никълъс сви рамене. Въобще не му се мислеше за слугите — сега, когато тя беше тук, толкова близо, той усети, че в тялото му се поражда копнеж. Но потисна първичните си инстинкти и провлачено каза:
— Лайдлоу са на служба при Талмъдж от столетия. Съпругът на Сара почина неочаквано, когато децата бяха малки и й намерихме работа в имението — ще видиш, че е чудесна готвачка. А колкото до другите — от Джени би станало добра домашна прислужница, а Роуз е обучена за камериерка — и двете ще са ти верни — и нетърпеливо добави: — Под зоркото око на Билингам в голямото имение Томас се подготвяше за ужасяващо стриктен иконом.
Никълъс я погледна загадъчно.
— Билингам е чичо на Сара и Лъвджой… както виждаш, сами се грижим за себе си.
В тези прости думи имаше доста смисъл и обещание, и Тес свали поглед от него. Искаше й се да не го познава толкова добре, да не е усещала силата на високото му стройно тяло под този официален костюм и да не губи така глупаво контрол при близостта му.
Притисна с пръсти слепоочието си и се опита да мисли разумно, да направи равносметка на всичко, което й се бе случило досега, като се опитваше да забрави необмислените си постъпки. Само ако можеше да си спомни коя е! Чувстваше се като някакво перце, понесено от течението, което я отвяваше накъдето си поиска. Усещането беше ужасно, а присъствието му въобще не й помагаше. Той беше виновен за всичко това! Тя го погледна, този път гневно. Това тъмно решително лице, упоритата извивка на челюстта отново й се сториха близки. „Косата му трябва да е по-дълга и трябва да носи дантели“, насмешливо си помисли тя, „дантели и черно кадифе,… а на кръста му да виси сабя…“.
Изведнъж сърцето й заби лудо и я връхлетя странното усещане, че това се е случвало и преди — че и преди е била в тази стая… с него! Беше невъзможно и все пак… начинът, по който погледът му се плъзгаше по тялото й и този копнеж, запален в черните му очи, й бяха много познати. С усилие отмести очи от него.
— Може ли да видя и другите стаи? — Каза го плахо, колкото отново да наруши тишината, не че толкова й се искаше да разгледа цялата къща.
Никълъс сви рамене и се отдръпна от прага.
— Разбира се. Надявам се всичко да ти допадне, но не се учудвай, че няма много мебели — наредих на Джон да извади само най-необходимите, за да се чувстваш удобно тази вечер. Утре сам ще проверя килерите и ще докарат още.
Въпреки ситуацията Тес се усмихна. Държаха се толкова официално, като бегли познати, а миналата нощ бе лежала гола в прегръдките му… Погледна широките му устни и усети как кръвта й закипя, по тялото й се разля топлина, но изпита отчаяние.
„Миналата вечер“, повтори си тя за кой ли път, „няма да се повтори“. „Тогава имах причини, извинения“, опитваше се да си втълпи Тес, докато се качваха по широкото стълбище. Снощи беше объркана и изтощена — а и той преднамерено я беше напил с бренди, докато тя не изгуби контрол върху себе си…
Телата им възбуждащо се докоснаха и Никълъс можа да я усети с цялото си същество, както и тя него. С всяка стъпка тялото му се сковаваше, а жегата между бедрата му нарастваше. Сякаш снощи не се бяха любили — желаеше я толкова страстно, колкото и тогава. Копнежът, който присъствието й събуждаше у него, беше толкова силен, неудържим, както и когато се любиха. Помисли си, че реакциите му са съвсем нормални. Доста отдавна не е бил с жена, а нямаше съмнение, че това същество, което толкова спокойно вървеше до него, беше най-пленителното, което бе виждал в живота си и едва ли щеше някога да й се насити. Също и фактът, безсрамно си призна Никълъс, че той бе единственият мъж, усетил сладката й страст… „И по дяволите, така и ще си остане“, реши той, когато стигнаха дългия коридор.