От двете страни имаше по три врати. Никълъс я хвана за ръка и я поведе към втората отляво, отвори я и покани Тес да влезе. Тя се озова в доста голяма стая, подобна на гостната долу. И тук имаше камина, виждаше се френска врата, която вероятно извеждаше на балкон, с изглед към розовата градина пред къщата. На пода бе постлан килим в тъмно-зелено и червеникавокафяво. Пред камината имаше масичка и табуретка, тапицирана с жълто кадифе, а отсрещната стена беше почти изцяло заета от огромно легло, върху което бяха скупчени ленени чаршафи. Очевидно Лайдлоу не бяха привършили с подреждането на стаята.
Тес не поглеждаше към леглото, усетила внезапно колко са се усамотили. Тялото му я обливаше с топлина. Дали щеше да настоява да сподели леглото му довечера? Ако не и още сега… И най-вече дали щеше да му устои, ако я прегърнеше и я целунеше? Изплашена от себе си и от него, тя отстъпи една крачка и нервно се изкашля.
— Много е, ъъъ хубава — успя най-накрая да каже, когато тишината стана непоносима.
— А тази накъде води? — попита тя, като забеляза една врата на стената.
— Килер — отвърна Никълъс, погледът му се плъзна по неоправеното легло като си я представяше там гола. — Съмнявам се, че е почистен, но все пак, ако искаш да погледнеш…
— О, не. Няма нужда — разтревожено отвърна Тес. — А другите стаи?
Никълъс сви рамене.
— Предполагам, още спални и килери. Но след като наредих на Лайдлоу да почистят само спалнята и гостната, сигурно са мръсни и разхвърляни. Искаш ли да те разведа?
— А, не. Просто се питах… — гласът й заглъхна и тя несигурно го погледна.
Виждаше се, че е нервна и се страхува да не се нахвърли върху нея. Той измърмори нещо, приближи се и я разтърси за раменете.
— Не съм някое безчувствено чудовище! — започна рязко той. — Знам, че си изплашена и изморена, и нямам намерение да те насилвам в този момент.
Изражението му се смекчи и той докосна брадичката й с тънките си пръсти.
— Не отричам, че ми се мерна идеята да те отнеса върху тази купчина чаршафи, но пак ти повтарям — нямам намерение да те насилвам!
— Как мога да вярвам на думите ти — та ти насила ме доведе тук! — каза тя остро, отърсвайки част от страха си.
— Значи би предпочела да те оставя в ръцете на Дарли?
На върха на езика й беше да изкрещи „Да!“, но предпазливо се въздържа. В действителност не й се искаше а я оставя в „Черното прасе“, но и не искаше да му е любовница. Освен това той я смяташе за лъжкиня, която се опитва да го впримчи в брак! Защо тогава го намираше за привлекателен? Защо искаше да е с него?
Изведнъж й хрумна нещо.
— Не те ли е страх от семейството ми? Как си мислиш, че ще реагират, когато научат какво си сторил?
Никълъс присви очи и Тес още веднъж си помисли колко опасен враг може да бъде той.
— Предполагам, че ще са доста разочаровани като разберат, че планът им не е успял… — започна той съвсем спокойно — …или поне не така, както са го замислили. Но една щедра сума вероятно ще ги успокои, щом разберат, че няма насила да се оженя за теб — независимо от заплахите им да вдигнат голям скандал! Репутацията ти е съсипана, скъпа! Можеш да вземеш каквото ти предлагам или да останеш с празни ръце — за мен няма значение. А колкото до семейството ти — спокоен съм, че каквото и да е положението им, няма да са толкова глупави и да разгласят тази история, но ако все пак… — И погледът му се вледени. — Както казах — ти си опетнена и в единия, и в другия случай.
Очите на Тес пламнаха и розовина покри бузите й.
— Ти си подъл! — извика тя гневно, страхът й беше напълно изчезнал.
Внезапно ядосан на себе си, Никълъс направи това, което възнамеряваше цяла сутрин.
— Подъл ли съм? — изръмжа той и я сграбчи в прегръдките си. — Не по-малко от теб, скъпа — аз поне съм искрен за това какво искам! Не съм ти предлагал едно, а после да настоявам за друго.
Устните му докоснаха нейните и той я целуна страстно, настойчиво, като я притегли близо до себе си.
От допира на жадните му устни и от силната прегръдка по тялото на Тес преминаха диви тръпки. Тя откри, че точно тук е копнеела да бъде — в ръцете му, тялото й — притиснато към неговото. Страстта се разля по вените й като сладък мед и я размекна. Опиянена от близостта му, от бързо разпростиращите се вълни по тялото си, тя сякаш се разтопи. В този момент светът сякаш бе изчезнал, съществуваха само те двамата…