Но Тес изведнъж осъзна какво прави и започна да се дърпа. Откъсна устните си и с юмруци заудря по гърдите му.
— Пусни ме! — задъхано извика тя като се въртеше в ръцете му. — Пусни ме!
Той дишаше тежко, а очите му блестяха от страст. Пусна я неохотно. Трябваха му няколко секунди, за да дойде на себе си; кръвта му кипеше от страст, членът му силно изпъкваше под стегнатите бричове, обсебен беше от естествената нужда да свърши каквото бе започнало. Разтърси глава, като че ли искаше напълно да се отърси от страстта, която го владееше. Погледна свирепо Тес, свита зад един стол.
Тя го гледаше дръзко, брадичката й леко вирната, а очите й — потъмнели от гняв.
— Никога… — започна тя разтреперана — …не съм искала да се ожениш за мен! Това хрумване си е изцяло твое!
За миг Никълъс изглеждаше смутен. Вярно, че никога не беше повдигала въпроса… но ако не е заради брак, защо, по дяволите, беше стигнала дотам да споделя леглото му? Само за секунда убеждението, че нейната цел е брак, се стопи. Ако предположеше, че историята й за изгубената памет е…
Той ядосано отхвърли недовършената си мисъл. Това е абсурдно! Разбира се, че целта й е брак. Няма друго обяснение, защото в противен случай…
Никълъс навъсено я погледна — изглеждаше толкова млада, беззащитна срещу злините в света… нещо в гърдите му се сви и той неочаквано изпита нежност към нея.
— Ще се погрижа да ти донесат нови дрехи — внезапно каза той и смени темата. — Има една шивачка в селото — сигурно ще може да ти спретне нещо подходящо, докато намеря време да се заема с гардероба ти.
Тес го зяпна изумена. Той я пренебрегваше! Преструваше се, че не е чул думите й! Мислеше я за лъжкиня и интригантка, а когато тя се опиташе да се защити, той просто оставаше глух за думите й.
— Добре! Купи ми дрехи! Дай ми бижута и слуги! — едва успя да изрече тя вбесена. — Но помни, че ще проклинаш деня, в който си ме срещнал!
Никълъс леко се усмихна, а погледът му се плъзна по крехкото й тяло.
— Докато си в леглото ми не ми пука каква дяволия си измислила, съкровище!
Безумен гняв изпълни Тес. Каква арогантност!
— Добре, поне се разбрахме! — просъска тя.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Тес доста се въртя преди да заспи. Сама в това огромно легло, тя трескаво мислеше, вперила поглед в танцуващите сенки на замиращия огън в камината.
Как можа да изрече тези думи толкова прибързано? В мига, когато излязоха от устата й, тя разбра, че немирният й език отново я е въвлякъл в неприятност — самодоволната усмивка върху лицето на Шерборн само го потвърди.
Подведе я гнева й, и въпреки че искаше да върне думите си назад, по някакъв начин да поправи белята, старият инат и гордост не й позволиха. Не желаеше да се унижава още повече.
Може би, ако Никълъс се бе опитал да се възползва от нея, тя щеше да отстъпи, но сякаш знаейки какво се върти в главата й, той я съпроводи от стаята и в следващите няколко часа беше безкрайно мил с нея. Проклет да бъде!
Държа се като идеалният домакин. Поддържаше приятен разговор, докато слизаха по стълбите и когато я развеждаше из останалата част на къщата и градината. Срещата със Сара в кухнята мина гладко и всички опасения на Тес, да не се изправи пред досадна педантка, се изпариха в мига, когато видя закръглената фигура на Сара Лайдлоу и усмихнатото й лице.
Не след дълго Тес разбра, че семейство Лайдлоу обожават графа на Шерборн и че за тях думата му е закон. Каквото и да искаше, те щяха да изпълнят. Никълъс не й го каза направо, но на Тес й стана ясно, че ако се опиташе да избяга — Лайдлоу бързо щяха да предотвратят подобно недоразумение.
Докато се разхождаха, тя само дебнеше момента, кога той ще свали учтивата си маска, за да се заяде с него, но това така и не стана. Никълъс или небрежно я пренебрегваше, или просто сменяше темата всеки път щом Тес направеше някой коментар — изпълняваше перфектно ролята си на домакин.
Въпреки бушуващия смут в душата й, разглеждането на къщата и градината й се стори доста приятно. Влязоха в големия празен салон с богата махагонова ламперия; стаята за закуска и кабинета в задната част на къщата. Най-накрая видяха кухнята, килера за провизии и просторните стаи, в които щяха да живеят Томас, Роуз и Сара. Тес трябваше да признае — негласно, разбира се — че щом къщата се почистеше и обзаведеше, щеше да е доста удобна и приятна. „Идеалното любовно гнезденце“, помисли си тя и кисело се усмихна.