Вечеряха в гостната, като трябваше да поставят на коленете си подносите, които Том им сервира. Щом започна да се свечерява Никълъс стана и й пожела лека нощ. Повика Лъвджой и двамата отпътуваха. Тес съвсем не го очакваше и остана доста озадачена.
„Не мога да го разбера“, заключи тя. Беше я отвлякъл, без да се церемони беше определил положението й в живота си, беше убеден, че единствената й цел е да измъкне от него предложение за брак и въпреки това по свой си начин се държеше мило с нея.
„Но какво да правя?“, отчаяно си зададе този въпрос поне за десети път, откакто си беше легнала. Като потъна още по-дълбоко в меките, ухаещи на лавандула завивки, тя огорчено призна, че предпочита да е тук, отколкото в „Черното прасе“. Но бе сигурна, че Никълъс нямаше да я остави да спи сама всяка нощ, и че скоро, даже утре, щеше да дойде и да настоява, но дали щеше да му устои…
Неспокойно се мяташе в леглото и се опитваше да прогони еротичните образи, които танцуваха пред очите й. Само ако знаеше коя е! И защо толкова се страхуваше от барон Мандъвил… Може би, ако имаше тези отговори щеше да е по-наясно за връзката си с невероятно привлекателния граф Шерборн.
Сънят дойде трудно и при Никълъс, но съвсем не заради същите проблеми, които вълнуваха Тес. Той поне знаеше кой е, но след като прекара вечерта с по-голямата си сестра Атина, вече не мислеше, че семейството е чак толкова голяма работа. Той и Атина не се разбираха добре и сега, когато имаше дързостта да надживее любимият й Рандъл и да наследи титлата, нещата се влошиха още повече.
Разликата им беше десет години и това издигаше естествена преграда между тях, но характерите им бяха толкова различни, че отношенията им винаги щяха да бъдат конфликтни. Рандъл, средното дете, беше като буфер в споровете им. Но в последните дни без благотворното влияние на Рандъл между Никълъс и Атина се разразиха истински бури. Тя не преставаше да се вайка, че не се е родила момче, че първо Рандъл, а сега и Ник наследяваха цялото богатство на Шерборн. Тя доброволно отстъпи бащиния им имот на Рандъл, но сега злобееше, че Никълъс зае мястото му. И съвсем не го криеше.
Като си спомни арогантните й забележки, Никълъс поклати глава — не беше изненадан, че Атина е все още неомъжена. Кой нормален мъж би търпял този сприхав език до края на живота си? Въздъхна. Ако не се случеше нещо неочаквано, май той трябваше да я търпи.
Тази мисъл не му се видя кой знае колко привлекателна. Но може би, ако успееше да й намери съпруг… След по-малко от месец щеше да навърши четиридесет и две и отдавна беше бита карта, но ако й припишеше една солидна сума…
Все още беше привлекателна жена, неохотно призна той, като си я спомни как царствено слезе по стълбите, за да го посрещне. С високия си ръст, за Атина важеше повече определението „представителна“, отколкото „красива“. Имаше гъстата черна коса и големите блестящи очи на Талмъдж, както и почти същите нос и брадичка като на Никълъс.
Той не за първи път се замисли защо не се беше омъжила досега — като млада сигурно е била привлекателна, а и хапливият й език едва ли е бил толкова остър. Ако се беше задомила, нямаше сега да му е такъв проблем и конфликтите между тях нямаше да са толкова чести — несъгласия, които дори присъствието на баба им не можеше да изглади.
Като си представи баба си Палас, чертите на лицето му омекнаха. Обичаше единствено нея от семейството, може би защото тя единствена му беше показала привързаността си. Не, че родителите му не го бяха обичали; но все пак бяха заети със своя си живот, а понеже не беше наследник, Никълъс винаги оставаше на втори план — нещо като резерва в случай, че с Рандъл стане нещо.
Той присви устни. Е, нещо наистина се случи с Рандъл и дяволски му се искаше Атина просто да приеме този факт и да престане да се държи така, сякаш той беше виновен за неочакваната смърт на Рандъл. Поклати глава. Вече почти година от смъртта на Рандъл, а тя още не можеше да свикне с мисълта, че той е графът на Шерборн.
„Ако не престане да се заяжда с мен пред Палас, ще настоявам да се премести в къщата в Доуър!“ По лицето му премина тъжна усмивка. „О, представям си колко остро ще ме смъмри, ако се осмеля.“ Но след миг отхвърли Атина от мислите си и се върна към Палас и неуспеха си в търсенето на съпруга.
Наля си бренди и седна на един кожен стол. С изпружени крака, отпуснат, отпиваше бавни глътки, а мислите му се въртяха около миналата вечер, когато с малката привлекателна червенокоска пресушиха цяла гарафа с бренди…
Сепна се и отхвърли еротичните видения, за да се върне отново към важния проблем: баба му Палас искаше да го види задомен преди да си отиде от този свят.