Трябваше да признае, че баба му е много очарователна жена. Бяха я омъжили на петнайсет. На шестнайсет станала майка. И е трябвало сама да понесе скандала, който съпругът й Бенедикт — неговият дядо, предизвикал, когато изчезнал с диамантите на Шерборн и жената на най-близкият им съсед.
Но Палас все пак беше на осемдесет и три, и му изглеждаше много слаба и крехка. Изведнъж гърлото му се сви. Не искаше баба му да умре и по-точно, не искаше да я разочарова като не изпълни единственото нещо, за което го беше помолила — съпруга, и разбира се, наследник. И щом тя го искаше женен и зает с отглеждането на следващото поколение Талмъдж — за Бога, той щеше да го направи!
Изведнъж се натъжи. Когато обаче успееше да намери идеалната булка… За негова най-голяма изненада пред очите му се появи привлекателно лице с големи теменужени очи и лъскави червени къдрици, но той решително го отблъсна. Жените като нея бяха идеални за любовници, но не и за съпруги!
Но все пак трябваше да уважи желанието на баба си. Осъзнаваше нуждата от наследник. Той беше последният в рода и ако нещо непредвидено му се случеше, в имението Шерборн нямаше да има повече графове.
След като наследи титлата, Никълъс вече гледаше на дома им различно и съзнаваше, че цялата отговорност за всичко в имението лежи на раменете му. Трябваше да се грижи не само за имението, но и за фермите и селото, и усещаше в себе си силното желание да види земите си плодородни и хората — доволни. Искаше те да не се страхуват от него и да знаят, че приема съдбата им присърце.
Намръщи се. Ето още една причина, поради която беше съгласен с желанието на баба си за наследник. Всички трябваше да знаят, че родът ще бъде продължен и тяхното бъдеще осигурено. Бог знае, язвително си помисли той, ако нещата бяха оставени в ръцете на Атина — тя жизнерадостно щеше да замине за Лондон и да изцежда имението до деня, в който почине. Тя и Рандъл имаха определена склонност към масите за покер и въпреки че състоянието на Шерборн беше голямо, все пак не беше неизчерпаемо. Ако двамата бяха продължили да го прахосват така, следващото поколение щеше да наследи твърде малко от него, плюс дълговете им.
Именно дълговете на Атина предизвикаха сблъсъка тази вечер. Бяха привършили вечерята и понеже не искаше сам да пие портвайна си, Никълъс се присъедини към двете дами в синия салон — любимата стая на баба му.
— Нима не се наслаждаваш на собствената си компания? — попита развеселена Палас.
— Не и когато мога да бъда с теб — усмихна й се в отговор Никълъс.
Графинята на Шерборн беше дребна жена, русата й някога коса сега беше посребрена, розово-бялото й лице — поруменяло, но годините й си личаха. Никълъс виждаше, че в последно време лесно се изморява и вече не става с пукването на зората, както преди години. Загледа се в тънките й пръсти, докато му подаваше чаша чай и внезапно осъзна колко скоро можеше да я загуби.
— Ти си добре, нали, скъпа? — попита той загрижено.
— О, да. Особено след като ти си тук.
Атина седеше срещу тях и се топлеше до камината. При думите на Палас тя силно изсумтя.
— О, бабо! — каза тя с отвращение. — Не му се подмазвай! Той и без това е изцяло погълнат от себе си — обича да се перчи с това, че е граф на Шерборн.
Никълъс присви очи.
— Така ли? — провлачено попита той. — Като имаме предвид, че не съм бил възпитан за званието, мислех че се държа доста благоразумно. Имаш ли някакви оплаквания?
Веднага съжали, че точно това се изплъзна от устата му.
— Знаеш много добре! — разгорещено му отвърна Атина. — За Бога, ако се бях родила момче, аз щях да съм наследник! И нямаше да се чудя как да преживявам с тази жалка издръжка, която ми отпускаш.
Никълъс въздъхна.
— Ако не залагаше толкова безразсъдно, щеше да видиш, че е предостатъчна. И не аз определих размера й — беше Рандъл, ако си спомняш. Аз само продължавам да изпълнявам желанието му — и пак, ако си спомняш, когато го обсъждахме преди няколко месеца, ти каза, че издръжката напълно покрива нуждите ти.
— Но Рандъл — процеди тя през зъби, — винаги ми даваше назаем, когато изпитвах затруднение. Никога не би ми казал да се върна в Шерборн, ако джобовете ми са празни!
— Ти и без това щеше да се прибереш до края на месеца — и имайки предвид как профука парите, които ти дадох, просто не виждах смисъл да ти давам още на заем, за да ги заложиш на покер или да си купиш други чехли с диамантени токчета.
Атина скочи, пръстите й се свиха в юмруци.
— Горко на жена ти — ако въобще имаш късмет да намериш някое нещастно същество, което да се съгласи да търпи деспотизма ти! Иска ми се ти да беше умрял в онзи дуел вместо Рандъл!