— О, Атина, скъпа — каза тъжно Палас. — Не може да говориш истината.
— Нима? — извика тя и изхвърча разярена от стаята.
Никълъс и баба му се спогледаха. Очите на Палас издаваха тревога.
— Човек би си рекъл, че след толкова години се е научила да контролира темперамента си. Сигурна съм, че не говореше сериозно. Познаваш Атина — винаги приказва преди да мисли. Не позволявай на думите й да те наранят, Никълъс, скъпи.
Той се усмихна и нежно задържа една от ръцете й в своите.
— Няма, бабо, знам, че й е трудно — с Рандъл бяха много близки, а и той така безсрамно я глезеше.
— А ти не можеш ли да правиш същото? — обнадеждено попита Палас.
— Ако това ще те направи щастлива, ще говоря Робъртсън да увеличи месечната й издръжка, само да има мир в семейството.
— О, не трябва да го правиш за мен, а за Атина… и може би, за да се разбирате по-добре.
— За всички нас — въздъхна Никълъс.
Палас топло му се усмихна.
— Няма да съжаляваш и се надявам един ден да започнеш да уважаващ сестра си. Може да е раздразнителна, но не е толкова арогантна и заядлива, колкото изглежда. По-миналата зима, когато ме беше налегнала онази ужасна кашлица — проточи се с месеци — тя беше непрекъснато до мен, толкова добра и внимателна. Изглежда изваждате най-лошото един от друг.
— Щом казваш — сухо отвърна той.
— Ами да!
Очите й блестяха, когато го погледна. Отпи от чая си и остави чашата върху масата.
— А сега, кажи ми, моля те, защо се върна вкъщи толкова неочаквано? — направо го попита тя. — Мислех, че ще останеш в Лондон до края на „малкия“ сезон… или докато не намериш…
Никълъс огорчено сви устни. Какво можеше да й отговори? Няма, разбира се, да й каже, че се е опасявал да не се размекне и да поиска ръката на лейди Мериан Холиуел и затова се е върнал толкова прибързано. Целта на пътуването му до Лондон беше да си намери съпруга. А колкото до разговора му с херцог Роксбъри… Не, колкото по-малко хора знаеха за това, толкова по-добре.
Палас беше наклонила глава на една страна и замислено го наблюдаваше.
— Няма нищо общо с неприятната особа на Мериан, нали?
Никълъс подскочи.
— Ти откъде си информирана за нея? — попита той преди да помисли.
— Скъпи, трябва да знаеш, че в нашия дом няма тайни — слугите знаят всичко — усмихна му се тя. — Когато преди няколко години я срещна за първи път, Лъвджой писа за това на чичо си Билингам, а той пък споменал на моя камериер Симпсън, който го предаде на мен. По-късно научихме, че тя е проявила лошия вкус да избере някой по-стар и по-богат. От някои мои приятели, които излизат в обществото повече от мен, знам, че сега е вдовица и все още много красива… Опитва ли се да те съблазнява?
— Ти си… — започна Никълъс смаян и озадачен — …опасна! Нищо ли не може да се скрие от теб?
Баба му се изсмя и отпи от чая си.
— О, сигурна съм, че ако има нещо, за което наистина не искаш да разбирам, ще имам големи затруднения да го направя. Разбира се, трябва да си доста умен, за да го скриеш от мен.
Никълъс изсумтя.
— Дяволски умен! Но да отговоря на въпроса ти — да, предполагам, че заради Мериан напуснах Лондон толкова прибързано. Сега тя би се омъжила за мен, нали знаеш…
— Наистина ли, скъпи? Но разбира се няма да стане, нали? Все пак имаше шанс и го изпусна — малкото носле на Палас се сбръчка от отвращение. — Ние, Талмъдж, не се задоволяваме с неща втора употреба — освен ако сърцето ти не я желае. Тогава предполагам, че просто ще трябва да се примирим.
— Вече не съм влюбен в нея, но намирането на съпруга се оказа по-трудно, отколкото си мислех — отвърна мрачно той.
— Естествено! Не е като да купуваш кобила за конюшните си. Ти си търсиш съпруга все пак. Жена, която да бъде майка на децата ти и с която да прекараш остатъка от живота си — баба му решително се наведе напред. — Знам, че искаш да удовлетвориш желанието ми и е важно да се ожениш скоро, но Никълъс, трябва също и ти да си доволен. Това е на първо място. Ти ще живееш с тази жена, дай Боже много години, след като аз изгния в гроба. — Натъжи се, но продължи: — Не бързай толкова, за да не направиш някоя ужасна грешка…
— Както стана с теб…
Палас се смути, защото разбра точно какво имаше той предвид.
— О, не, скъпи! Никога не съм приемала брака си с дядо ти като грешка.
Досега не бяха обсъждали този въпрос — името на дядо му рядко се споменаваше, обикновено само когато се караха — но на Никълъс изведнъж му стана ясно, че никога не е чувал Палас да говори лошо за съпруга си.
— Не го обвиняваш, че те е напуснал? За това, че се е отнесъл толкова подло с теб — запита той недоверчиво.