— Контрабандистите засилиха ли дейността си последните месеци? — запита Никълъс с престорена небрежност.
— Аз пък откъде да знам за тези незаконни дейности? — примигна Палас срещу него.
— Ами, защото почти нищо не става в разстояние от петдесет мили, за което ти да не знаеш — отвърна той със смях.
— Може би, но не искам да говорим за тези отвратителни престъпници. Нека ти разкажа за новите ни съседи — погледна го закачливо и продължи: — И за дъщерите им…
Никълъс изръмжа.
— Бабо! Наистина, обещах да си намеря съпруга, но се надявах да си отдъхна от превзети девойки в шумолящи муселинени рокли.
— О, стига си се оплаквал — сигурна съм, че тези млади дами ще ти допаднат. И докато щастието ти е най-важното за мен, не е нужно да се мусиш, че нито една жена няма да те удовлетвори.
Когато Никълъс направи някаква гримаса, тя се усмихна и продължи.
— Първо лорд Спенсър — много приятен човек — помниш ли братовчед му?
Никълъс поклати глава.
— Ами той наследи титлата и имението от братовчед си преди около четири години и сега от година той и семейството му — две дъщери и един син, живеят там. Не са много богати, но притежават няколко ферми в областта и имат добри връзки. Дъщерите са безстрашни ездачки и с весел нрав.
Никълъс не изглеждаше заинтригуван от думите й и тя се намръщи.
— Никълъс, скъпи — най-накрая каза тя — знам, че ти е трудно, но наистина трябва да си намериш съпруга. Поне се срещни с тези момичета и ги огледай. Можеш да останеш изненадан какво има под носа ти.
— Също и дъщерята на адмирал Брайтънинг — оживено каза тя. — Той се пенсионира преди няколко години и се нанесоха в старата къща Колдуел. Знаеш го това странно място по средата на областта — направи доста подобрения по къщата. Както и да е, Джейн тъкмо навърши осемнайсет и има изискани маниери — но разбира се, като най-малката в семейството е малко разглезена. Има двама братя — може би ще ти допадне компанията им. — Палас се поколеба. — Смятат Робърт — по-големият брат — е малко див и за голяма тревога на баща си, той понякога се присъединява към Джон Фрамптън и приятелите му в техните контрабандни забавления. Сега, когато си тук, ще бъдеш добър пример за мъжете в областта.
Никълъс се намръщи като си спомни този разговор и обнадежденото изражение на баба си. Боже Господи! Ако знаеше какво го чака в Шерборн, определено щеше да се замисли дали да напуска Лондон. Но после пред очите му изникна прелестната червенокоса обитателка на кулата и се усмихна. Може би няма да е толкова лошо да забавлява три превзети девойки и да наставлява група калпазани, за да задържи Доли при себе си…
ГЛАВА ДЕСЕТА
Тес се събуди внезапно, сърцето й биеше силно. Щом кошмарът се изпари от съзнанието й, тя се огледа объркано наоколо — всичко й се струваше непознато; но после като разпозна стаята, в която лежеше, се намръщи. Сънят й беше заплетен и плашещ, но това беше нищо в сравнение с откритието, че паметта й все още не се беше върнала. Сякаш животът й започваше от онзи миг, в който се събуди под дъба — никой сън не беше по-страшен от този.
Беше сънувала странни неща и, въпреки че започваха да се замъгляват в главата й, успя да си спомни главната нишка — опасност, чувството, че трябва да избяга, беше сигурна, че бяга от нещо. Смътно си спомни, че в съня имаше две жени — едната с побеляла коса, а другата — красива и не много млада, но освен това, почти нищо не си спомняше за тях, освен, че бяха много важни за нея.
Въпреки ранния час, Тес знаеше, че няма да може отново да заспи. Неохотно се измъкна от топлото легло и се запъти към банята. След като се наплиска със студената вода, тя се върна в спалнята, разрови жаравата в камината и хвърли нови дърва, за да пламне огън. Бяха й оставили гребен и четка, и тя седна на чергата пред камината да се среши, мислите й се въртяха около съня и това какво ли можеше да означава за нея.
Беше толкова объркан и като че ли безсмислен, но тя бе убедена, че в него се крие обяснението за загубата на паметта й или поне събитията, които я бяха причинили. Загледа се в една точка, като се опитваше да си спомни всеки детайл от съня. Двете жени; дълга тъмна галерия; ужасяващи гръмотевици и светкавици; бързо препускане през буря; огромна зловеща фигура и барон Мандъвил…
Намръщи се. Защо, когато вчера мерна Мандъвил, толкова се вцепени? Дали го познаваше? Или просто й напомняше за някого, от когото се страхува? Но защо присъстваше в съня й? Дали не е играел някаква роля в миналото й? Сви рамене. Надяваше се, че не. Имаше нещо в това студено красиво лице, което я плашеше, усещаше голям гняв всеки път щом се сетеше за него.