— Разбира се, че не! Имах да мисля за по-важни неща, отколкото за теб.
— О, така ли? — измърмори той и още се приближи. — Изглежда идвам точно навреме…
Тес изведнъж се озова в прегръдките му, устните му сграбчиха нейните и я целуна всепоглъщащо, като я притисна силно до себе си. Въпреки намеренията си, не можеше да не му отвърне — зарови пръсти в гъстата му черна коса, крехкото й тяло се облегна на неговото, когато усети познатият копнеж да се надига в нея. Устните й омекнаха. Никълъс изсумтя, когато ръцете му се плъзнаха надолу и я обхванаха отзад, притисна я до изпъкналия си член.
Замаяна от емоциите, които изпълваха тялото й, Тес прие със задоволство действията му; през ума й не премина и най-малката мисъл да се възпротиви. Потрепера, когато по-силни усещания успяха да разрушат макар и малките бариери, които си беше изградила срещу него. Трябваше да признае, че й беше липсвал… неизмеримо; че се чувстваше полужива-полумъртва, след като си тръгна вчера вечерта; че нетърпеливо очакваше завръщането му. В този момент разбра, че вече беше взела решението си относно него — всъщност това бе станало още в мига, когато го видя…
Беше Никълъс, който развали целувката и я отблъсна от себе си. Когато я погледна, изражението му беше сърдито.
— Как го правиш? — грубо попита той, а в очите му ясно се четеше страст. — Нямах намерение да те целувам, още повече да те натискам върху масата и да се потривам о меките ти бели бедра. И все пак щом те погледнах, ми се прииска да го направя. Каква си ти? Вещица?
Все още разтърсена от силните емоции, които толкова лесно възбуди у нея, Тес отчаяно се опитваше да се върне към реалността. Никълъс като че ли не забеляза състоянието й, вдигна я на ръце и я занесе върху канапето. Потри с устни ухото й и промърмори:
— Съкровище, не исках да те изплаша — знам, че досега не съм ти го показвал, но аз не съм чудовище. Никога не трябва да се страхуваш от мен — усмихна й се закачливо. — Дори и когато съм в дяволско настроение, което подозирам ще се случва често, когато и ти си тук…
Взе едната й ръка и нежно я целуна.
— Знам, че лошо се изразих… И преди съм правил необмислени неща, но никога не съм отвличал човек. За проклятие, но май не усещам никакво угризение за това. Няма да те нараня, въпреки че ми е трудно да държа ръцете си настрани от теб. Не бива да се боиш, че ще те изнасиля.
Тес го наблюдаваше с широко отворени очи. Беше толкова красив, странно мил, изражението му решително и загрижено, кичур черна коса падаше върху челото му. „Не е честно“, помисли си тя тъжно. Трябваше да го мрази, но само да я докоснеше и тя се разтапяше в ръцете му. Щеше да й е по-лесно, ако той се държеше брутално, а не мило с нея.
Пое си дълбоко въздух и небрежно дръпна ръката си, решена да изпита силата на думите му.
— Това означава ли, че ако кажа, че не искам да съм ти любовница, ще ме пуснеш да си отида?
Никълъс се намръщи.
— Не точно — призна неохотно той.
В очите й проблесна тревога.
— Тогава какво точно имаш предвид?
Погали бузата й и я погледна в очите.
— Искам да кажа, че няма да те насилвам, но си запазвам правото да се грижа за теб и да те задържа тук на сигурно.
— Няма повече да се любиш с мен? — недоверчиво попита Тес, изплашена и засрамена от чувството на разочарование, което премина през тялото й.
Долната му устна чувствено се изви и Никълъс дрезгаво отвърна:
— Не съм казал това, а само, че няма да те насилвам, защото съм сигурен в способността си да те накарам да го желаеш.
— Така ли? — студено попита Тес.
Бузите й пламнаха от гняв.
— Да — нощта, която прекарахме в „Черното прасе“ както и целувката, която току-що си разменихме, само доказват твърдението ми. Можеш да се преструваш, че не ме искаш; можеш да казваш, че не ме искаш, но забравяш, че вече съм вкусил от сладката ти страст. Много добре си спомням как ми се отдаде с охота.
— Разбира се, след като ме напи с бренди! — разгорещено отвърна Тес. — Бях изтощена и объркана, и ти се възползва от мен! Знаеш, че беше така!
— Искаш ли да ти докажа, че лъжеш? — настоя той. — Сега не си изморена и се съмнявам, че си пила.
— Това няма нищо общо! — отвърна тя отчаяно, като знаеше, че само ако я докосне ще забрави всичките си разумни доводи.
— Нима?
Никълъс се протегна и я хвана здраво за раменете. Въпреки съпротивата й, той я сложи в скута си и я притисна до гърдите си.
Тес предположи, че е много ядосан, че думите й са накърнили честта му и се сви. Очакваше устните му насилствено да се впият в нейните и беше готова да се възпротиви с всички сили, но за нейна изненада целувката му беше нежна и копнееше за нейния отговор. Тя се сдържаше, опита се да не реагира, но при допира на устните му чувствата й изригнаха, гърдите й изтръпнаха, непокорното й тяло лудешки се отзова.