— Жив ме изгаряш, съкровище — промърмори той и стисна бедрата й по-силно. — Но това е огън, в който се радвам да горя — и устните му се плъзнаха по шията й.
Тес не можеше да мисли, нито да говори, а само да чувства и когато той започна да се движи в нея, когато устните му се плъзгаха по врата към гърдите й и обратно към устните, тя се запита дали човек може да умре от удоволствие. Силата на емоциите нарастваше до момента, когато тя не можеше повече да се сдържа — изпъваше се, за да посрещне всеки негов тласък, тялото й изгаряше от необуздан копнеж да достигне дългоочакваната кулминация. Изведнъж тялото й се сви, разпадна се на хиляди парченца и тя изплака, когато екстазът изригна в нея.
Никълъс погълна стона й с устни, тялото му потръпна, когато се изпразни и потъна в сладкия делириум на крайното удоволствие. Дълбоко в нея той забави движенията, но ръцете му още стискаха здраво бедрата й и той поемаше всеки тласък, който идваше от телата им.
Тес плуваше, струваше й се, че е прегърнала слънцето. Изгаряше, но нетърпението го нямаше, сега по тялото й бавно се разливаше някаква ленивост.
Целувките на Никълъс омекнаха, сега когато кулминацията на страстта бе отминала, но въпреки това той с неохота се откъсна от нея и легна на леглото. Притегли я към себе си и я обгърна с ръце. Дълго лежаха така без да продумат, всеки зает със собствените си мисли.
Тес не искаше да мисли за това, което току-що се беше случило между тях, но не можеше. Имаше неприятното чувство, че беше загубила битката. Каквито и нечестни способи да беше използвал, оставаше си фактът, че я беше накарал да признае, че независимо какво казва или прави, тя го желае. Тес знаеше, че няма връщане назад. Защо да продължава тази битка, след като знаеше, че отново ще я загуби? Независимо дали й харесваше или не, тя беше станала любовница на графа на Шерборн.
Тогава Никълъс се размърда и прошепна в ухото й:
— Желая те. Пак. Сега.
Тя дори не се възпротиви, бяха стигнали твърде далеч. Отлично бе тренирал тялото й и само думите му я накараха да потрепери от възбуда, дори зърната й настръхнаха. Когато той легна върху нея и устните му намериха нейните, Тес забрави мислите си и остави плътта да я ръководи.
Този път имаше по-малко прелюдии. Когато се увери, че тялото й е готово за него, той бавно проникна в стегнатия отвор и почти без усилие стигнаха до края и заедно пропаднаха в бездната на плътското удоволствие.
След малко Никълъс с нежелание стана от леглото. За свое учудване, той можа два пъти за толкова кратко време да достигне екстаза с нея. Откри, че с много малко усилие можеше охотно да продължи да го прави. Тъжно се усмихна. Не е бил толкова буен от младостта си — нито толкова издръжлив!
Бързо се облече с гръб към нея. Следобедът не мина както го планираше да я посети и да й донесе подаръците, които цяла сутрин дискретно беше обикалял да купува от шивачите в радиус от двадесет мили. Двуколката му беше наполовина пълна с всякакви женски дрънкулки. Въпреки че не беше много чувствителен мъж, Никълъс знаеше, че след това, което се случи между тях, малката Доли няма да се зарадва на щедростта му. Беше ясно, че ще прилича на заплащане за услугите й. „По дяволите, не трябваше да я докосвам!“, помисли си той, докато се мъчеше да приведе в ред измачканите си дрехи.
Но стори точно обратното и погледна към износената розова рокля на пода — беше я скъсал, докато бързаше да я свали от тялото й. Въздъхна. Изглежда нямаше да може да изчака до утре, за да й даде новите дрехи.
Разгневен от ситуацията и особено от липсата си на самообладание, Никълъс се извърна към нея. Изражението му омекна. Изглеждаше прелестна сред купчината чаршафи, устните й все още бяха червени от страстта му, огнените й къдрици бяха разпръснати върху бялата ленена възглавница, а едно от шоколадовите й зърна се подаваше изпод чаршафите, които очертаваха стройното й тяло. Беше много привлекателна и Никълъс едва се сдържа да не се върне до нея на леглото.
Притесни се от очевидната си възбуда само при вида й, но спокойно каза:
— Съжалявам за роклята ти — боя се, че съм я съсипал.
Тес би била доволна, ако имаше нещо толкова обикновено, като състоянието на дрехите й, за което да мисли. Като притискаше чаршафа плътно до себе си, тя се надигна и се огледа за роклята. Забеляза я и скочи от леглото, за да я вдигне. Не искаше да му повярва, но явно дрехата вече не подлежеше на поправка.