— Искаш да кажеш, че са внесли тези неща тук снощи? Докато сме спали в леглата си? — почти извика Джени.
Никълъс стрелна с поглед Тес, но освен лека тревога, лицето й не изразяваше друго. Побиха го студени тръпки като си помисли, че е можела да пострада, ако се бе събудила и натъкнала на тези престъпници, докато нагло са си вършили работата.
Като прецени, че не иска очевидно нервната Джени да влияе на Тес, ги изпрати горе при Сара. След това разговаря с Том и Джон, за да решат какво трябва да се направи. Никълъс не искаше да уведомяват местния съдия за откритието си, защото присъствието на Доли в кулата щеше да стане обществено достояние. И без това имаше доста резерви относно настаняването й толкова близо до имението, както и до баба му и сестра му. А и съществуваше възможността да шпионира контрабандистите и така да изпълни молбата на Роксбъри.
Докато Никълъс разговаряше със слугите, Тес обмисляше как сама да разследва случая. Толкова беше вглъбена в мислите си, че когато Никълъс застана зад нея, тя подскочи от уплаха.
— Не се промъквай така зад мен! Изплаши ме!
Той леко се усмихна.
— Извинявай. Долу беше доста неприятно, нали?
— Да, предполагам. Но бих искала да огледам това място — всички тези тайнствени тунели. Не бих се изненадала, ако търговците използват това място от години — очите й блестяха от вълнение. — Възможно е тунелите да извеждат до други стаи.
Никълъс се намръщи при мисълта тя да обикаля из тези тъмни галерии, които извеждаха Бог знае къде.
— Не мисля, че идеята да ходиш сама на разузнаване е добра.
Решителното й изражение го предупреди, че засяга болна тема. Знаеше, че ако й забрани да влиза в мазето, тя щеше да го стори напук.
— Може би много скоро ще можем заедно да отидем на разузнаване.
— Надявам се — небрежно отвърна Тес, а в главата й вече зрееше планът за утре.
Никълъс присви очи.
— Доли, това не е игра. Контрабандистите са опасни. И адски нагли, щом снощи са пренесли тези стоки, независимо, че къщата е обитавана.
Тес замислено го погледна.
— Може да не са разбрали, че в къщата има някой. Ако следват нормалното си разписание, трябва да е било доста след полунощ, когато са разтоварили корабите и са скрили стоката. Къщата е била тъмна и е нямало кой да ги предупреди, че вече някой живее тук. Не забравяй, че пристигнахме едва вчера. През деня промяната би била очевидна, но не и през нощта… Но се съмнявам, че присъствието ни би ги спряло — контрабандистите си правят каквото искат и определено не биха очаквали да се възпротивим. Не би било много умно от тяхна страна.
— И как, любов моя, знаеш толкова много за контрабандистите в Кент? — сухо запита Никълъс. — Паметта ти постепенно се завръща, а?
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Тес го стрелна с поглед, думите му се въртяха в главата й. Наистина — паметта й не се беше върнала, но тя знаеше доста за контрабандистите в Кент. По тялото й се разля вълнение. Сигурно беше някъде от тази област! Или, помисли си тя с по-малко ентусиазъм, беше живяла в околностите. Информацията за контрабандистите се беше появила в главата й съвсем естествено, това сигурно значеше нещо. Вълнението й съвсем изчезна, когато разбра, че може да има и друг отговор на загадката — съществуваше ужасната възможност да е била близка с някой, който да е познавал търговците и да й е разказал за тях. Този факт помрачи радостта й от първоначалното разкритие.
Посрещна направо циничния поглед на Никълъс.
— Фактът, че съм осведомена за контрабандистите не би трябвало толкова да те изненадва. Всеки, който живее в областта Ромни Марш, знае за тях — контрабандистите от Кент са прочути. А колкото до начина, по който работят, той не е тайна за никого.
— Имаш много пъргав език — строго отвърна Никълъс. — Но прости ми, ако не приема думите ти за чиста монета. Паметта ти изглежда доста подбира, и затаил дъх, очаквам момента, когато ще си спомниш всичко.
Очите на Тес потъмняха от гняв.
— Ако не беше такъв ужасен донжуан, противен и непоносим мъж, щеше да разбереш, че казвам истината!
Беше красива като се разсърди, очите й светеха, бузите й пламтяха, малката й упорита брадичка се повдигна гордо.
На Никълъс му дойде наум, че вместо да спори с нея, можеше да я занесе в спалнята и отново да я люби…
Прокле се и отпрати мислите за насладата, която можеше да открие между бедрата й.
— Ще се опиташ да ги хванеш, когато довечера се върнат за стоките, нали? — проницателно предположи тя.
— Не само пъргав език, но и остър ум. Кажи ми, скъпа, вече планирала ли си как бих могъл да ги хвана?