Погледна го несигурно.
— Нима просто ще разкажеш всичко на сър Чарлз?
Никълъс въпросително повдигна вежда.
— Сър Чарлз?
Изведнъж Тес се обърка.
— Сър Чарлз Уедърби — местният съдия — каза тя почти недоловимо.
— О, да не би това да е още едно парченце от паметта ти? — саркастично попита той.
Тя кимна разсеяно.
— Това име изведнъж изскочи в главата ми. — Погледна го сериозно. — Мислиш ли, че паметта ми постепенно се връща?
Очите й бяха толкова тъжни, че Никълъс преглътна язвителния коментар, който беше на езика му. Беше дяволски добра актриса. Сви рамене и каза:
— Вероятно. Кой знае — току виж си се събудила и си си спомнила коя си…
— Разбира се — равнодушно отвърна тя.
Тъй като не можеше повече да издържа присмехулния му поглед, Тес извърна очи.
— Какво смяташ да правиш с контрабандистите?
Ник въздъхна.
— Не знам — призна той, като изненада и двамата. — Най-логично е да предам информацията на сър Чарлз, но ми се искаше да се срещна с тези нагли господа. Или поне да ги проследя.
— Искаш да кажеш да ги шпионираш? — почти без дъх попита тя, а теменужените й очи блестяха от вълнение. Явно очарована от идеята, Тес оживено продължи: — Можем да се скрием в мазето, да изчакаме завръщането им и да ги проследим. Можем дори да разберем кой е водачът им.
Точно това възнамеряваше да стори и Никълъс, но доста се разгневи на явното й желание да се срещне с водача на контрабандистите. Разтревожи се, и това пролича в думите му.
— Да се криеш в мазето и да шпионираш бандити не е забавление за теб! Тези мъже са способни да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Те са безразсъдни и потрепервам при мисълта какво може да ти се случи, ако попаднеш в ръцете им. Искам да стоиш далеч от всякакви неприятности, и независимо какво впоследствие ще реша да предприема, няма да позволя да надничаш през рамото ми, докато си върша работата!
Внезапно се разгорещи и почти извика:
— В никакъв случай няма да се занимаваш с тези проклети търговци!
Погледът му стана леден и той сурово добави:
— Ако единственият начин да съм спокоен, че няма да се забъркаш в нещо опасно, е да те вържа за леглото, повярвай ми, съкровище, ще го направя. А сега имам ли обещанието ти да не се месиш?
— Откъде знаеш, че ще удържа на думата си? — презрително попита тя. — Нали ме мислиш за лъжкиня.
— Но не и затова.
Знаеше, че казва истината. Не можеше да го обясни, но инстинктивно усети, че ако тя даде дума, ще я спази. „Как, по дяволите, мога да съм сигурен?“
— Е, имам ли думата ти?
Тес въздъхна. Знаеше, че той не ще отстъпи и би било безполезно да продължава спора. Никълъс можеше да е такъв инат!
— Добре де, имаш думата ми.
— За да бъда ясен, скъпа, на думата ти вярвам, но не и на историйките ти! Знам колко ти струваше да ми дадеш това обещание, но е за твоя сигурност.
По лицето й се изписа отвращение.
— Не знам защо само мъжете имат право на авантюри. Ще се опиташ да ги заловиш, нали?
Никълъс бавно кимна.
— Знаех си! — измърмори Тес и се изправи.
Направи няколко крачки из стаята и намръщено го погледна.
— А аз какво да правя, докато ти се занимаваш с тези мошеници?
Той се приближи до нея, притегли я в прегръдките си и я целуна по носа.
— Ти, съкровище, ще си лежиш на сигурно в леглото и ще чакаш триумфалното ми завръщане.
Тес направи физиономия и се изплъзна от ръцете му.
— Колко досадно! Като съдя по последните два дни, да си любовница ми се вижда доста глупаво занимание — язвително рече тя.
Устните му чувствено се извиха и Никълъс отново я притегли към себе си. Възбуждащо потри устни о нейните и промърмори:
— Бях те позабравил, нали? — Сърцето на Тес започна лудо да бие. — Обещавам, че следващото ми посещение няма да е толкова кратко и тогава ще ти покажа, че да си моя любовница не е чак толкова досадно.
После я целуна. Жадно. Горещо. С огромно удоволствие.
Въпросът за контрабандистите и за досадната съдба на любовница се изпариха от ума на Тес. Страст, сладка и настоятелна, премина през тялото й и тя издаде лек стон, когато ръцете й, напълно против волята й, обгърнаха врата му. „Поне е против волята ми“, каза си тя.
Никълъс изруга.
— Несъмнено си най-вълнуващото същество, което за щастие — или нещастие — съм виждал! Щом те докосна и веднага пламвам, а ако не те докосвам, целувам, прегръщам, мисля само колко ми се иска да го направя. Истинска магьосница си! — целуна я силно и бързо. Не мога да остана — имам други планове за вечерта, — но ще се върна колкото се може по-скоро — усмихна й се със съжаление. — Вероятно ще е след полунощ и колкото и да ми се иска да дойда при теб в леглото, тогава сигурно ще се заема с бандитите.