Никълъс плъзна поглед по кръглата маса. Пропусна закръгления плешив адмирал Брайтънинг и стройния елегантен лорд Спенсър, и се спря за миг върху наглите черти на земеделеца. Джон Фрамптън приличаше повече на скоро починалия си баща, отколкото на милата си майка; косата му беше тъмнокафява, устните му бяха пълни и изглеждаха нацупени, а очите му тъмносини. В него се долавяше нещо просташко, въпреки модното облекло, и Никълъс много ясно си го представи как броди из околността в малките часове на нощта в компанията на селяци контрабандисти или охрана от войници.
Приятелят му Дикерсън беше от същото тесто. Никълъс небрежно наблюдаваше и двамата, докато говореха с младите мъже и се питаше защо ли си губят времето в провинция като Кент. От кройката на саката им и небрежния възел на белите вратовръзки личеше, че са спортни натури — разговорите им се въртяха около нощите в Лимър Хотел и боксовите мачове във Файвс Корт.
— Бих казал, Шерборн, че идеята ви да прекарате зимата тук е много добра — каза адмирал Брайтънинг и наруши мислите на Никълъс. — Може би вашето присъствие ще сложи край на наглостта на контрабандистите! Знаете ли, че… — добави той вбесен — …имаха нахалството да откраднат три от най-добрите ми ловни коне вчера вечерта, за да прекарват стоките си? Безсрамници!
След коментара на адмирала настъпи момент на тишина. Беше Линдзи, синът на лорд Спенсър, чието изражение напомняше на подплашен елен, който бързо каза:
— Е, знаете, сър, че Колдуел Хаус е близо до една от пътеките, които търговците често използват. В тази област се случват такива неща. Никого не нараняват и винаги оставят една-две каси бренди за компенсация.
Като пренебрегна думите на сина си, лорд Спенсър се намеси:
— Наистина трябва да се направи нещо по въпроса — обикновените хора не могат да спят спокойно, когато те са наблизо.
Никълъс беше вперил поглед в чашата си — не знаеше как да реагира. Искаше да увери двамата възрастни мъже, че има намерение да се заеме с контрабандистите, но щеше да е глупаво да си признава, че е повече от бегло заинтересован по случая. Определено нямаше да споменава за скритите стоки в мазето на кулата.
— Напълно сте прав, но не виждам какво очаквате от мен. Казаха ми, че в околността са разположени войски — те сигурно ще успеят да се справят — небрежно отвърна той.
Фрамптън леко се подсмихна, което накара адмирала да почервенее от гняв.
— О, да! Сигурен съм, че вие, млади контета, мислите това за забавно — стигали са до мен слухове за ужасните ви веселби — но помнете ми думите, няма вечно да надхитряте войските на Негово Величество. Мислите, че е голям майтап, но все някоя нощ ще се провалите!
— О, стига, сър — започна Джон Фрамптън. — Това наистина е майтап! Какво толкова има в това да пощипнеш скованите задници на войниците?
— Да, татко, какво толкова? — настоя Робърт, лицето му излъчваше решителност. — Няма нищо лошо в това просто да яздиш с контрабандистите, защото всъщност нищо не крадеш или пренасяш. Бог знае, че тук няма никакви забавления!
Адмиралът почервеня от яд, ококори очи и погледна по-големия си син така, сякаш виждаше чудовище.
— Какво толкова ли? Ще ти кажа, нехранимайко такъв — това е престъпление! Контрабандистите ги бесят!
— По-добре обесени, отколкото да гният в това досадно място! — оплака се Робърт.
Адмиралът стана още по-червен. Никълъс се изправи, за да прекъсне спора.
— Мисля, че доста се застояхме тук. Да отидем ли при дамите?
Никълъс ги поведе към синия салон, където дамите си говореха на групички и пиеха чай. При пристигането на господата и по-специално на Никълъс, сред младите момичета настъпи оживление. Оправяха си роклите, поглеждаха го свенливо, отмятаха глави и се смееха. Той въздъхна. Да, определено вечерта беше твърде дълга. Господата се разпръснаха из стаята, а Никълъс зае обичайното си място пред огъня. Започнаха обикновените разговори. Никълъс забеляза, че Линдзи се насочва към Джени Брайтънинг, следван от Дикерсън. За негова изненада, Фрамптън отиде директно при Атина и започна лек флирт с нея. Фрамптън и Атина? Добре, добре! Може би баба му все пак точно бе усетила положението.
Атина го погледна и Никълъс въпросително изви вежда. Тя мило му се усмихна и хладно се обърна към събеседника си. Точно тогава Палас привлече вниманието.
— Никълъс, скъпи, с Атина говорихме с другите дами и мислим, че ще е чудесно, ако в близките седмици организираме бал по случай връщането ти в областта. Как ти се струва идеята? Младите дами вече заявиха, че е наистина наложително. Казах им, че изцяло зависи от теб, скъпи.