Остана насаме в кабинета си и бързо написа бележка до Роксбъри, в която го информираше за това какво е открил и за плановете си за тази вечер. Сложи восъчен печат на плика и позвъни на Лъвджой.
— Искам Роксбъри да го получи колкото се може по-бързо. Моля те, погрижи се за това.
Лъвджой кимна и излезе, като здраво стискаше писмото в сигурните си ръце.
Няколко минути по-късно Никълъс тихо се измъкна от къщата, като се надяваше срещата с контрабандистите да се осъществи, но сцената от салона не му излизаше от главата. Информацията за кулата беше разстроила някого. Но кого? И защо? Дали заради стоките? Или имаше нещо по-специално?
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Никълъс все още нямаше отговор на въпросите си, когато стигна до кулата. Дъждът, който валя силно цял ден бе преминал в мъгла; на небето нямаше никакви звезди, нито луна. „Нощта е идеална за всеки самоуважаващ се контрабандист“, с усмивка си помисли той, докато връзваше коня си в последното отделение на конюшнята.
Доста умува дали да остави животното там — присъствието на оседлан кон, ако го откриеха, щеше да предупреди контрабандистите, че има човек наблизо. Но явно, поне засега, те не бяха стъпвали там. Завърза торба със сено за муцуната му, за да е сигурен, че животното ще стои мирно, дори и ако наблизо има други коне.
След това тръгна към къщата и се промъкна от задната страна. Беше заповядал всички огньове да се изгасят рано и да се спуснат завесите, за да не се виждат никакви светлини отвън. Всичко беше изпълнено и той беше спокоен, че контрабандистите ще продължат да си мислят, че кулата е необитаема. Освен, ако новините от тази вечер не бяха вече стигнали до бандитите по някого от гостите на баба му…
Никълъс влезе през задната врата и забеляза слаба светлинка откъм кухнята. Възможно ли е да са вече тук? Провери дали револверът му е зареден и тихо се промъкна по посока на светлината.
Спря на прага на кухнята и като видя Тес да седи на масата и да хрупа ябълка, си отдъхна. Беше видял светлинката от малката й свещ.
Прибра револвера и прекрачи, обзет от радостта, че я вижда и разтревожен, че не е горе под меките завивки. Не го беше усетила да влиза и когато внезапно изникна от мрака, тя тихо извика и подскочи. Сърдито го погледна.
— Изплаши ме!
— Добре, че аз те изплаших, а не онези бандити — сухо й отвърна той. — Мислех, че си в леглото.
Загърна се още повече в новия светлосин пеньоар и го погледна виновно.
— Бях — призна тя. — Но огладнях и слязох да хапна нещо — всички завеси и капаци са спуснати и мислех, че не ще пропуснат светлина.
— Не пропускат, но все пак си поела риска да бъдеш открита — и меко добави: — Не го допускай отново — не искам риск.
Тес направи физиономия.
— Не мислех, че е толкова опасно. Освен това е твърде рано за контрабандистите да са навън, нали?
Никълъс сви рамене.
— Може би, но е доста след полунощ и се съмнявам, че имат точен час, в който да започват работата си. Надявам се само да не съм закъснял.
— Защо? — стресна се тя изведнъж. — Да не мислиш, че вече са идвали и са си отишли?
— Не, но тази вечер се случи нещо неприятно…
Това още повече я разтревожи и тя се приближи до него.
— Какво? Какво е станало?
— О, нищо толкова трагично, но баба ми ме попита — и то пред всички — какво става тук в кулата. Всички я чуха и новините, че мястото отново е обитавано, предизвика доста силна реакция у един от гостите.
И той набързо й разказа какво се беше случило.
Изненада се, че въобще й разказва инцидента — обикновено не обичаше да говори за работите си — но почувства, че е съвсем естествено да обсъжда любопитния епизод с нея. С още по-голяма изненада откри, че му се искаше да узнае какво мисли тя за това и дали е стигнала до същите заключения като него.
Едва беше свършил с разказа си, когато тя възкликна въодушевено:
— Някой от тези хора знае за скритите стоки! И, ако е така, ще бързат да ги изнесат, преди да си ги открил — предполагат, че още не знаеш за присъствието им.
— Това е и моето мнение! Затова се качваш горе още сега, а аз слизам долу и ги чакам да дойдат.
— О, не! — изплака тя развълнувано. — Не сега! Може да ти устроят капан. — И когато той не се трогна особено от думите й, тя го сграбчи за реверите и го разтърси. — Не разбираш ли — може би те чакат!