По-високият мъж сви устни.
— Знаеш много добре, че е така — никога нямаше да стана изменник, нито убиец, ако не беше онзи глупак…
— Това никъде няма да ни отведе. Затънали сме твърде дълбоко и няма да позволим на нищо да застане на пътя ни, още повече една жена! Другите си тръгнаха. Хайде и ние да се омитаме — ще обсъждаме нещата по-късно.
— Ами той?
Мистър Браун се усмихна с презрение.
— Остави го. Като се съвземе ще има ужасно главоболие.
Думите му излязоха верни. Известно време след това, когато Никълъс дойде в съзнание, първото нещо, което усети бяха пронизващи болки в главата, а после твърдия студен и влажен под на мазето. След това разбра, че не е сам — Доли се беше надвесила над него, разтърсваше го и викаше името му.
Отвори очи, но веднага ги затвори, защото светлината от фенера й остро рикошира в главата му като пробождане с нож.
— Махни проклетата светлина, преди да съм ослепял — извика той и седна. — И какво, по дяволите, правиш тук долу?
— Исках да разбера дали си жив или мъртъв! — процеди Тес през зъби. Изправи се и вдигна фенера от земята. — Щом си жив, а не мъртъв, както се опасявах, мога спокойно да те оставя тук! Лека нощ!
Никълъс се намръщи.
— Чакай! — каза той, вече по-спокойно. — Извинявай, че ти се троснах, но в момента имам дяволско главоболие.
— О, Ник! — извика Тес, а гневът й за миг се изпари и тя му подаде ръка да се изправи. — Толкова се тревожех за теб! Знам, че ми каза да стоя горе, но когато минаха часове и ти не се върна, се изплаших и дойдох да те търся.
Погледът й разтревожено се плъзна по него.
— Бях сигурна, че контрабандистите или не са дошли тази вечер, или са те… Знаех, че нещо не е наред и когато те намерих да лежиш тук студен и неподвижен… — замлъкна, бореше се с емоциите си и най-накрая тихо промълви: — Помислих, че си мъртъв!
— Нужно е повече от удар по главата, за да ме убие, съкровище — отвърна той нежно и я притисна до себе си. — Благодаря ти, че дойде да ме търсиш. Хайде да се качваме горе и да си запалим огън — тук долу е дяволски студ.
Отправиха се към кухнята и скоро огънят вече пращеше в огнището, а Тес сложи чайник с вода да се топли. Докато открие къде Сара държи чая, Никълъс вече беше донесъл брендито.
Главоболието на Никълъс постепенно изчезваше и сега усещаше само пулсираща болка в слепоочията. Изглеждаше по-здрав, отколкото беше и започна да разказва на Тес какво се беше случило. Когато свърши, тя го гледаше ококорено.
— Таен вход! Водачът им те е ударил изотзад! О, колко вълнуващо!
Никълъс повдигна вежди.
— Можеше да проявиш малко симпатия към мен, преди да се развълнуваш толкова за водача на контрабандистите и за тайния вход — каза той със закачлива нотка в гласа.
Тя направи физиономия.
— Вече напълно се възстанови. А и си е вълнуващо да знаеш, че към мазето има таен вход. Не можеш да го отречеш! О, Ник, помисли си само — вход, за който никой друг не знае освен водачът им. — Очите й искряха. — Не е за приказване какво можем да открием.
— Направо си непоправима! — засмя се той. — Но съм съгласен — трябва да намерим този таен вход.
Усмихнаха се един на друг и помежду им премина електричество.
— Ще ми позволиш да помогна в търсенето, нали? — с надежда попита тя.
Изражението на Ник се промени.
— Мисля, че да — съгласи се той против волята си и крайно изненадан от себе си. — Но първо трябва да ми дадеш дума, че няма сама да тръгнеш на разузнаване.
Тес нетърпеливо кимна.
— Имаш я. Кълна се! Кога започваме?
Никълъс внезапно се прозя.
— Боя се, че не веднага. След тежката вечер предполагам, че ще се събудим чак към обяд. Така че засега ще ти пожелая лека нощ и ще се видим в ранния следобед. — Хвърли й предупредителен поглед. — И никакви самоинициативи преди да съм дошъл.
— Да, да — отвърна радостно тя, доволна, че й беше разрешил да му помага.
Целуна я продължително и си тръгна. Като остана сама в кухнята, Тес не знаеше да се радва или да се тревожи от това, че той не пожела да прекара остатъка от нощта с нея.
Излезе от кухнята намусена и се отправи към стаята си. След като бандитите бяха идвали и открили Никълъс, вече нямаше смисъл да е толкова предпазлива. В стаята беше хладно и тя запали огън. Погледна леглото с досада. Трябваше да е около пет часа през нощта и, въпреки че прекара будна почти цялата нощ, Тес се съмняваше, че ще може да заспи.
Запали няколко свещи и закрачи из стаята. Новината, че има таен вход към мазето я очарова, а също и това, че Никълъс не възразяваше да го придружи в търсенето.