Най-накрая седна пред огъня, твърде възбудена и нетърпелива за приключения, за да заспи. И както си седеше, почти неусетно я обзе чувството, че преди също бе седяла в тази стая в очакване на новия ден…
Потрепера — тези странни откъслеци памет не й харесваха много. Дали бяха поглед към миналото й или нещо друго? Имаше усещането, че не изживява собственото си минало, а това на някой друг. Дали беше човек, когото познаваше?
Чувството на близост, на познатост беше толкова силно, че я притискаше, подлъгваше, молеше, настояваше да си спомни. Безпомощно огледа стаята, като се мъчеше да открие някакво обяснение за странното си чувство. За момент погледът й се плъзна по леглото, на което тя и Никълъс се бяха любили вчера следобед, ярките цветове на копринените завивки бяха леко избелели от времето… Като в транс Тес седеше и гледаше леглото, а пред слисания й поглед се появиха призрачните фигури на мъж и жена, които поразително приличаха на нея и Никълъс. Седяха на колене върху леглото един срещу друг — нежно се прегърнаха и се целунаха със силна страст. Като омагьосана Тес не можеше да свали очи от тях — сякаш гледаше себе си и Никълъс.
Призрачните фигури се изпариха. Силно изпращяване на съчките в камината я стресна и развали магията — върху леглото имаше само купчина разхвърляни завивки.
Погледна към огъня и разтърси глава, като че ли искаше да дойде на себе си. Дали не полудяваше? Отново огледа стаята и се намръщи. Имаше нещо в тази стая, в кулата… Бяха й толкова познати и все пак беше сигурна, че никога преди не е била тук.
Неочаквано огънят се разгоря, шумно запращя, пламъците се издигнаха, като че духнати от вятър и това привлече вниманието й. Погледът й се плъзна по каменната облицовка на камината. Нещо по-силно от нея я накара да стане и да се приближи. Протегна ръка към един ръбест камък, който бе забелязала по-рано и започна да го дърпа. За нейна изненада той се помръдна и падна в ръцете й. Очите й блестяха; след миг пред погледа й се откри черна дупка. Взе една свещ и я приближи. На мъждукащата светлина различи стара малка метална кутия, скрита навътре. Сърцето й започна лудо да бие и Тес с треперещи ръце я извади от мястото, където бе стояла кой знае колко време — може би десетилетия, дори векове…
Остави свещта на масата и се отпусна на стола близо до огъня, като здраво стискаше кутията с една ръка. Сърцето й все още биеше силно и тя остана за дълго време неподвижна, вгледана в неочакваната си находка.
Пое си дълбоко въздух и с едно бързо движение я отвори. За нейно разочарование в нея нямаше нищо друго освен малък тефтер с кожена подвързия. Изведнъж й стана любопитно какво ли е съдържанието му. Някой си беше направил труда да го скрие доста добре от чужди погледи. Защо беше толкова важен, че собственикът му се беше погрижил да го сложи на толкова потайно място?
Тес го взе в ръце и го разгърна. Страниците бяха изписани с черно мастило — приличаше на дневник. Погледът й падна на датата на страницата, където беше отворила — 5 октомври 1742 г.:
Снощи тя отново дойде при мен — въпреки обета, който си дадохме да не се виждаме повече. Тази тайна и бърза любов разбива и двама ни и все пак, о Боже, не мога, дори и да обричам душата си на вечен огън, да се откажа от тази жена! Обичам я безумно — тя е другата ми половина. Ако не я видя отново — усмивката й, прекрасното й лице, ако не я прегърна, целуна или не усетя тялото й да се движи под моето, ще умра. Но става твърде опасно — съпругът й, проклетникът, подозира…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
С треперещи пръсти Тес затвори кожения тефтер. Не можеше да чете по-нататък. В изписаните ситно думи имаше нещо толкова лично, че тя се смути — като че ли надничаше в най-интимните чувства на някой непознат. Все пак… имаше нещо… нещо й се наби на очи. Погледна отново датата — 5 октомври 1742 г.
Какво значение можеше да има тази година за нея? Дата отпреди седемдесет години? Можеше да се досети какъв е бил собственикът на дневника по почерка и съдържанието — определено образован човек, а не портиер. А не спомена ли Никълъс, че един от роднините му бе построил кулата за своята любовница? Трябваше да е някой от прадедите на Никълъс. Но кой от всичките? Дядо му? Прадядо му? А жената — коя ли беше тя?
Внезапно я налегна неустоима дрямка и тя усети, че очите й щипят от безсъние. Примигна — наистина беше много изморена. Остана загледана в дневника още няколко минути — искаше й се да чете по-нататък, да узнае нещо повече за собственика му, макар че имаше нещо неприлично в това да се ровиш в чужди тайни. Нуждаеше се от сън.