— Де да беше толкова просто. Работата е там, че Авъри иска да се ожени за нея. Погледни го от наша гледна точка — не можем да понасяме Авъри, също като Тес. Не искаме да се обвързва с гадняр като Авъри!
— Да, разбирам проблема ви, но тя ви е племенница, защо просто не я отведете в Корнуел?
— Не можем — лелите… — отвърна Алекзандър.
Никълъс изглеждаше напълно объркан.
— Лели? А те какво общо имат с това?
— Те са две и Тес не иска да ги изостави. Това стиснато копеле Грегъри не им остави почти никакви средства. Зависят от Авъри. Тес твърди, че Авъри ще ги унижава, ако тя не е там да го възпира.
— Ами тогава — вие сте достатъчно гостоприемни — купете им къща и ги настанете там заедно с Теа, т.е. Тес, така ще са далеч от Авъри. Какво по-лесно от това?
— Имат принципи, лелите, особено Хети — кисело отвърна Алекзандър. — Не позволяват на Тес да харчи парите си за тях, още повече ние нашите, за да ги освободим от Авъри.
— Е, тогава просто ще трябва да обясните всичко на Тес и за нейно добро ще я накарате да дойде с вас в Корнуел. Ако положението на лелите стане непоносимо, мисля, че ще можете да надвиете принципите им.
Барон Рокуел погледна проницателно Никълъс.
— Някога срещал ли си Тес?
— Том, тя е Мандъвил! Ти как мислиш? Не бих я разпознал дори и да почука на външната врата.
— Там е работата — мрачно отвърна Том, — че ако познаваше Тес, щеше да знаеш колко глупаво е предложението ти. Не можеш да я накараш да отиде никъде, ако тя сама не иска. Няма да изостави лелите си. Доста твърдоглава е нашата Тес.
Никълъс го стрелна с поглед.
— На колко години е тази ваша племенница, все пак?
— През април навърши двадесет и една.
— Боже мой! — сприхаво измърмори Никълъс. — Защо по-рано не сте се заели с нея? Или поне да я омъжите като е свършила училище? Ако толкова се тревожите да не би Авъри да се ожени за нея, намерете подходящ човек, който ви харесва и я оженете. Така съпругът й ще я научи да уважава мъжкия авторитет и той ще се погрижи за лелите.
Рокуел и Алекзандър се спогледаха. Настъпи тишина. Рокуел уверено се наведе напред.
— Вече мислихме за това — направи пауза, погледна брат си и бързо каза: — Мислим, че ти си подходящ за Тес!
Никълъс погледна двамата си приятели невярващо.
— Мислили сте… какво? Като знаете охладнелите отношения между Талмъдж и Мандъвил, вие сте смятали, че аз може би… — въпреки усилията си той повиши глас — ще искам да се оженя за Тес Мандъвил! Мили Боже! Да не сте си изгубили ума?
— Казах ти, че няма да му хареса — обърна се Алекзандър към брат си.
— Ами тогава имаш ли по-добра идея? — измъчено отвърна баронът.
— Не казах, че идеята е лоша, а само, че на него няма да му хареса — замислено рече Алекзандър.
— Идеята е направо абсурдна! — отвърна Никълъс засегнат.
Двамата братя го погледнаха невинно.
— Помисли, Ник — твърдо настоя Алекзандър. — Освен онова копеле Грегъри, е, и Авъри разбира се, във вените на останалите Мандъвил тече добра кръв. Имат и добри връзки. Семейството е уважавано. Тес е едно прекрасно малко същество — и тъжно призна: — Е, не е покорна, момичето е с характер. — После изведнъж лицето му светна. — Но има голямо наследство. Ти имаш нужда от съпруга, а тя — от съпруг. Добре ще е, ако се съберете.
— Няма да се женя за проклетата ви племенница! — процеди Никълъс през зъби.
Алекзандър въздъхна и погледна брат си.
— Казах ти, че няма да му хареса.
Баронът, обикновено приятен и тих човек, погледна обичания си брат със силно недоволство.
— Стига си го повтарял! Знам, че не му харесва, но ако не се ожени за нея, тогава какво ще правим?
Никълъс малко се поуспокои, напомни си, че отдавна е приятел с Рокуел и би трябвало да е свикнал на странните им идеи.
— Защо не отидете да поговорите с Тес? Разкажете й за опасенията си. Ако е разумна млада дама, ще разбере опасността, в която се намира…, освен ако не иска да се ожени за Авъри.
И двамата Рокуел поклатиха глави.
— Не може да го понася — отвърна баронът.
— Тогава просто й кажете, че ако не иска да се компрометира, ще трябва да последва съвета ви и да се премести заедно с лелите си в Корнуел — разумно предложи Никълъс.
— Искахме, но не можем. Казахме ти, че имаме проблем — възмутено каза Рокуел. — Авъри не ни пуска да я видим! Днес вече бяхме там. Мястото е заключено по-здраво и от девствен колан. Показва се само отвратителният му прислужник Лоуъл. Не пожела дори да ни пусне вътре! Казва, че господарят му е заминал за Лондон, което вероятно е блъф, и че дамите не приемали посетители! — светлосините му очи пламнаха. — Посетители! По дяволите, та аз съм й чичо! Тя знаеше, че ще идваме. Писах й, че пристигаме днес. За дълго. Споменах, че ще заминем за Корнуел по Коледа.