Въпреки че си каза, че не е негова работа, че няма да се меси, особено в работите на някой с името Мандъвил, Никълъс усети първите признаци на тревога за Тес Мандъвил. Знаеше от собствен опит, че Авъри е безскрупулно копеле — в Португалия беше разрушил едно прекрасно семейство — и сега почувства как старият гняв и ужас се върнаха в него. Ако новият барон бе решил да се ожени за племенницата на Рокуел, то тя със сигурност се намира в опасност.
— Възможно ли е Авъри да е прочел писмото ти? — внезапно попита той.
Двамата братя го погледнаха смаяно.
— Защо не — бавно отвърна баронът. — Ако е пристигнало, когато Тес не си е била вкъщи. Авъри си е достатъчно голям мошеник, за да чете и чужди писма.
— Ако е знаел, че ще идвате и ако наистина иска да се ожени за Тес, по нейна воля или не, то новината за неочакваното ви пристигане трябва да го е вбесила. Не е нужно да е гений, за да разбере, че сте чули разни слухове в Лондон и идвате да проверите как стоят нещата. По съдържанието на писмото става ясно, че докато сте тук племенницата ви ще бъде непрекъснато в компанията ви… и под ваша закрила. Авъри е узнал също, че планирате да я отведете в Корнуел и че посещението ви ще продължи до края на годината — дори и по-дълго. През това време бихте могли да я убедите да не се връща в имението Мандъвил. Това не би се харесало много на скъпия ни Авъри.
— Проклет да е! — извика гневно Алекзандър, сините му очи пламтяха. — Ако това копеле е посегнал на Тес или Хети, аз ще… — и думите секнаха върху устните му.
Никълъс се намръщи.
— Знаете ли, че е възможно Лоуъл да казва истината — че Авъри е в Лондон. — Когато и двамата го погледнаха, той добави: — Преди няколко дни се разминах с него на път за тук. Беше сам и караше бясно в посока към града. Но ако Авъри е в Лондон, защо тогава дамите не искат да ви приемат?
Настъпи ужасяваща тишина. Алекзандър пребледня и едва преглътна.
— Не мислиш, че е убил Хет… тях, нали?
— Въпреки че е напълно способен на убийство — мрачно отвърна Никълъс. — Не мисля, че е в негов интерес да убива младата дама, за която иска да се ожени. Нито пък лелите й — поне не и докато не си осигури наследството й. Мисля, че трябва да се срещнете с Тес колкото е възможно по-скоро.
— Знаем това — промърмори Алекзандър. — Дори имаме и план.
— План ли? — разтревожено попита Ник. Семейство Рокуел бяха известни с привлекателната си външност, но не и с високия си интелект. — Какъв план?
Братята радостно се спогледаха.
— Чакаме до след полунощ и нахълтваме в къщата. Намираме дамите и ги отвеждаме. Просто!
— Да предположим, че Авъри го няма, какво си мислите, че ще направят Лоуъл и другите слуги като ви чуят да влизате в имението, а?
— Ще спят, разбира се — обнадеждено произнесе Алекзандър.
Тогава се намеси Рокуел.
— Работата е там, Ник, че се нуждаем от помощта ти. Имаш опит и знаеш как да се вмъкваш и измъкваш от разни места без да те усетят. Помислихме си, че ще ни помогнеш.
Никълъс притвори очи. Да, само Рокуел можеха да замесят приятелите си в подобен шантав план, нито пък щяха да се поколебаят да се включат в такъв, ако ситуацията беше обратната. Ник знаеше, че въпреки причините да им откаже — а те бяха няколко — щеше да направи всичко възможно, за да им помогне.
Въздъхна.
— Ще ви помогна при едно условие. Да правите точно каквото ви кажа и когато ви кажа. Никакви импровизации. Закълнете се!
И двамата го направиха с готовност и в следващите няколко минути изготвиха плана за нападение на имението Мандъвил. Никълъс им каза, че да влязат вътре е най-лесната работа, но след това нещата се усложняваха. За щастие Рокуел бяха гостували няколко пъти в имението и бяха запознати с разположението на стаите, което им спестяваше лутането. Най-големият проблем бяха дамите: ако ги държаха заключени, от Никълъс и Рокуел зависеше не само да ги освободят, но и да намерят място, където да ги скрият.
По очевидни причини имението Шерборн не можеше да им предложи убежище. В избора на място трябваше да избегнат и евентуален скандал. Въпреки че Рокуел по принцип не бяха твърде дискретни, не искаха да се разнасят никакви слухове за племенницата им и за бягството тази вечер. Така че не можеха да заведат жените където и да е.
Никълъс въздъхна — решението беше точно под носа му, ако Доли се съгласеше за няколко дни да поеме ролята на прислужница. Сви устни. Нямаше да й е толкова трудно — нима в нощта, когато се запознаха не беше точно такава? Решението беше взето — Тес Мандъвил и лелите й щяха първоначално да бъдат настанени в кулата. Усмихна се. Баба му може и да не харесваше Мандъвил, но би одобрила по-скоро тяхното присъствие, отколкото това на любовницата му. Никълъс поклати глава. Кой би помислил, че ще дойде време да е благодарен на Мандъвил? Поне за момента присъствието им му служеше като извинение за отваряне на кулата.