Когато свършиха с изготвянето на плана, Никълъс осъзна, че намеренията му за следобеда драстично се бяха променили. Трябваше лично да обясни на Доли необходимостта временно да се изнесе от стаята си и да се пренесе долу при слугите. Погледна двамата мъже, които удобно се бяха разположили на масата до него — изглежда нямаше да може скоро да се освободи. Стана и помоли да го извинят за няколко минути. В стаята си бързо написа бележка до Доли, в която й казваше, че е възпрепятстван, но по-късно през деня ще отиде да я види. Молеше я в никакъв случай да не тръгва на разузнаване сама и й обещаваше, че колкото се може по-скоро двамата ще отидат да търсят тайния вход.
Предаде бележката на Лъвджой с думите:
— Погрижи се младата дама да получи това. И го направи дискретно. Смятам, че не е нужно да ти казвам, че не искам баба ми и сестра ми да се месят в личния ми живот.
Лъвджой се изчерви и го погледна възмутено.
— Извинете, сър! Не съм аз този, който се е разприказвал! Беше глупавата Джени — дойде да вземе някои неща оттук и преди да успея да я предупредя, тя вече седеше на масата в кухнята и разказваше за новините в кулата. Когато останахме насаме й се скарах и мисля, че повече няма да се повтори.
На Тес не й се понрави съдържанието на бележката. Също като Ник беше станала доста късно. Имайки предвид това, тя се облече и закуси бързо, и го очакваше да дойде всеки момент. Минаха няколко часа, а той все не идваше и нетърпението на Тес растеше; затова и съдържанието на бележката толкова я разочарова. Разбра колко много бе очаквала пристигането му; разбра също и това, че ако останеше негова любовница трябваше да се научи да приема факта, че много пъти плановете му относно нея можеха внезапно да се променят. Намръщена закрачи из гостната. Нямаше да седне и да тъгува за отсъствието му, нито да проучва тайния вход — беше дала дума. Тогава какво да прави цял следобед?…
Като погледна през прозореца и видя слънчевия ден мигновено взе решение — щеше да отиде на разходка. Наметна шарен кашмирен шал около раменете си и каза на Роуз, че излиза. Не знаеше накъде ще се отправи, но искаше да се поразтъпче и да подиша чист въздух. Нямаше търпение да излезе за малко от кулата и си призна, че иска да огледа наоколо, за да види дали нещо няма да й се стори познато.
Тръгна бодро надолу по пътя, като любопитно се оглеждаше. Не се надяваше веднага да разпознае къща или градина, таеше надеждата нещо да й напомни за дома — където и да беше той!
Беше вървяла около половин миля, когато през дърветата и храстите забеляза стара ябълкова градина. Любопитна, Тес се отклони от пътя и като вдигна полите си, за да не ги изцапа, си проправи път към няколкото стари ябълкови дървета.
Градината не събуди у нея никакъв спомен, но беше приятно местенце и тя поостана там. Изведнъж почувства някаква тревога да се разлива по тялото й. Неизвестно защо й се стори, като че ли градината и гората я притискат и внезапно й се прииска да не е сама, около нея да има и други хора.
Без да се обръща назад, Тес забърза към гората, която я отделяше от пътя. Въпреки че бързаше, тя разбра, че някой я преследва!
Сърцето й заби силно и тя се впусна в лудешки бяг. Пътят беше само на няколко метра от нея, когато внезапно около врата й започна да се затяга копринена панделка. Тя едва не се строполи на земята от изненадващото нападение — диво се бореше, въртеше се, риташе, дърпаше с ръце панделката, която безмилостно се врязваше във врата й.
Изминаха няколко минути, в които Тес и нападателят й се бореха мълчаливо, но опитите й да се измъкне бяха неуспешни. Панделката жестоко прерязваше нежната кожа на шията й, дробовете й сякаш изгаряха, а пред очите й танцуваха черни петна. Изпълни я ярост — нямаше да позволи животът й да свърши по този начин! Като луда удвои борбата си за въздух, за живот, но напразно. И тогава й се стори, че наистина ще умре… без да знае коя е, от ръката на непознат нападател, неизвестно защо, на място, което й беше непознато…
После я обгърна тъмнина и всичко стана черно.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
— О, мис! Мили Боже! Не умирайте! Томас? О, Том, побързай! — извика Роуз Лайдлоу разтревожено.
Роуз бе седнала на земята, а отпуснатото тяло на Тес лежеше в скута й. Тя нервно се огледа наоколо, но не видя нищо застрашително. И все пак, невероятно, но преди няколко минути някой се беше опитал да убие любовницата на графа!