Кулата се показа и Никълъс изведнъж спря коня си. Подаде юздите на Джон, скочи в движение и се затича към вратата. Като луд нахлу в кухнята, но се стъписа при вида на Доли, която подкрепяна от Сара, с труд преглъщаше топло мляко.
Тя беше жива! Като се бореше с обърканите си чувства, Никълъс за миг остана загледан в нея. После бавно, вече възвърнал пословичното си самообладание, пристъпи прага.
Леглото на Тес, отрупано с много възглавници и завивки, беше в единия край на кухнята, близо до камината. Джени и Роуз се занимаваха с търкането на някакви съдове, из въздуха се носеше мирисът на печен хляб, а Сара със загрижено лице се суетеше около Доли. Никълъс почти не забелязваше другите жени, погледът му беше прикован върху слабичката фигурка на Доли. Като я видя седнала в леглото, с разпилени огненочервени къдрици около бледото лице, почувства, че страхът му се изпарява. Тя бе в сигурни ръце!
Опита се да каже нещо като приближи леглото й, но върху устните му играеше закачлива усмивка, а гласът му прозвуча дрезгаво.
— Разбрах, че този следобед си имала приключение — предполагам това ще ми е за урок да не те оставям сама.
— Ник! — извика Тес; очите й се насълзиха при вида му. Не беше осъзнала колко отчаяно й се искаше да го види, докато той не се появи.
Мигновено се отпусна до нея и нежно я прегърна. Забравил за всичко друго освен за крехката жена в прегръдките си, той я задържа продължително, лицето й бе сгушено в топлата му яка, къдриците й гъделичкаха устните и носа му. Ако нещо й се беше случило… Притиснал по-силно и болезнено преглътна.
— Как се чувстваш? Наистина ли си добре?
— Гърлото ужасно ме боли, ръцете и краката ми треперят, но като изключим тези подробности, вече съм добре.
Никълъс неохотно я пусна да се облегне на дебелите възглавници, които Сара й беше подредила. Погледна я, искаше да провери истинността на думите й. Наистина изглеждаше добре, освен червената линия върху нежния й врат. Едва в този момент той проумя какво беше преживяла Тес и от какво се беше измъкнала. Някой несъмнено се бе опитал да я убие! Отново изпита гняв, но го отблъсна — сега той нямаше да му помогне. Не, в този момент се нуждаеше от ясен ум. Логична мисъл. Премерени емоции. План. Трябваше да открие нападателя й. Едва тогава щеше да позволи на разгневения звяр в себе си да излезе наяве…
Придърпа един стол до леглото и задържа ръката й.
— Искаш ли да поговорим за това? — попита я нежно той.
Тес се намръщи.
— Не искам, но знам, че трябва. О, Никълъс, беше толкова невероятно! Както си вървях и в следващия момент… — очите й се разшириха като си спомни ужаса.
Той приближи ръката й до устните си и нежно я целуна.
— Шшт. Не е нужно веднага да ми разкажеш какво се случи. Ще говорим после за това, когато дойдеш на себе си.
Тес кимна.
— Главата ме боли ужасно. Май я ударих на нещо, когато се свлякох на земята.
— Достатъчно — смъмри ги Сара, хвърли строг поглед на графа и подаде на Тес чаша топло мляко, този път подсилено с доста бренди. — Горкото същество едва си отвори очите няколко минути преди да влетите в кухнята. Недейте да й се нахвърляте така с тези въпроси.
Без въобще да се обижда от фамилиарниченето на Сара, Никълъс й хвърли чаровна усмивка.
— Ще последвам съвета ви, мадам. — В очите му искреше закачливо пламъче. — Ще говоря с младата дама, когато вие прецените, че може.
— О, продължавайте, сър! — отвърна тя и развеселено се усмихна. — Държите се така още от малък, господарю Ник — правите точно това, което искате.
Никълъс се разсмя.
— Виновен съм, мадам, но в този случай ще последвам съвета ви.
В този момент Джон отвори вратата.
— Томас? Къде е той?
Отвърна му Роуз, по лицето й се четеше тревога.
— Върна се на мястото, където се случи. Помолих го да изчака вас и Джон, но той искаше веднага да огледа.
Никълъс кимна одобрително.
— След като вие, дами, очевидно се справяте добре, ние ще го последваме да видим какво можем да открием, преди да е станало твърде късно.
Бързо и нежно целуна Тес по устните и излезе. Джон го последва.
След няколко минути съзряха Томас, който се задаваше по пътя срещу тях. Щом го приближиха, той започна да им разказва какво е видял.
— Намерих дървото, за което е бил вързан конят му, но за съжаление нищо повече.
Въпреки това Никълъс искаше лично да види мястото и тримата се отправиха натам. Нямаше какво толкова да се види: стъмваше се, а и на мястото, където се беше борила Доли нямаше нищо. Последваха Томас зад старата ябълкова гора — нямаше нищо, абсолютно нищо, освен купчина изпражнения, където е бил завързан конят на нападателя. Колко лесно щеше да е, ако беше изпуснал пръстен или шал с инициали, помисли си огорчено Никълъс. Това бе малко вероятно, но все пак му се искаше да намери следа…