Въздъхна и тъжно погледна Никълъс. След като не вярваше, че си е изгубила паметта, какъв смисъл имаше да му казва какво става в главата й.
Никълъс продължително се вгледа в лицето й. Дори и след такова брутално посегателство върху живота й, тя все още упорито държеше на смешните си историйки… Несигурното подозрение, че тя може би казва истината, се загнезди по-здраво в главата му. Ако тя наистина не знаеше коя е… ако нямаше алчно, потулено в сянка семейство, което чакаше да получи наградата си…, ако това беше истина, тогава Господ да му е на помощ, защото подло се беше възползвал от загубата на паметта й, беше изнасилил и отвлякъл невинна девойка!
Гневно отблъсна това неприятно заключение. Беше напрегнат заради нападението срещу нея — толкова пленен от чара й, че бе способен да повярва на всичко, което му кажеше. Точно така — позволяваше на увлечението си по нея да надвие здравия му разум. Разбира се, че знаеше коя е. Рано или късно семейството й щеше да се появи и да настоява за своето. Но това не даваше отговор на двата въпроса, които в момента най-много го вълнуваха — кой и защо се бе опитал да я убие?
Изражението му не подсказваше за какво си мисли и той бодро каза:
— Е, ти направи най-важното, съкровище — оживя и единствено това има значение.
Тя леко му се усмихна.
— О, Ник — искрено въздъхна. — Бях толкова изплашена!
Прегърна я още веднъж, целуваше нежно къдриците й и я успокояваше. Думите му като че бяха вълшебни — след няколко минути тревогата от лицето й почти изчезна. Като засегна чувството му за вина, тя каза:
— Тази вечер ще спя тук, в кухнята. Джени каза, че ще донесе един матрак за себе си, а Сара ще остави вратата на стаята си отворена. А Роуз и Том са в дъното на коридора. — После добави: — Знам, че имам идеално легло горе, но поне за тази вечер мисля, че ще се чувствам по-добре тук, долу.
Никълъс се поколеба за миг и после бавно каза.
— Мисля, че идеята е много добра — прочисти гърлото си и неловко добави: — Всъщност преди всичко това да се случи, щях да говоря с теб за едни гости, които може би ще останат тук за няколко дни…
— Гости? — изненада се Тес. — Ще настаниш гостите си при любовницата си?
Никълъс неудобно се размърда на стола. Хвърли небрежен поглед към слугите и се успокои, като видя, че са в другия край на стаята, заети с работа. Бяха добре обучени и бяха оставили Ник и Тес насаме.
— Е, те не са точно гости, а просто дами, които се нуждаят от временно убежище — прошепна той.
Тес го погледна.
— Ти си най-арогантното, безчувствено чудовище, което познавам! Отвличаш ме и не ми даваш друг избор освен да ти стана любовница. Превръщаш ме в затворница. Едва успях да оцелея след това нападение и ти искаш да ме преместиш от собствената ми спалня, за да настаниш някакви жени?
Никълъс потрепера при тона й. Ни най-малко не я обвиняваше — наистина беше безчувствено чудовище, но нямаше друг избор. Не, и ако искаше да удържи обещанието си към братята Рокуел.
— Знам, че звучи невероятно — призна той, — но подробно ще ти обясня всичко по-късно. Междувременно… — погледна я огорчено, но като реши, че няма какво да губи, нахално я попита. — Ще имаш ли нещо против нещата ти да бъдат преместени от горе и само за няколко дни да се настаниш в стаите в задната част на къщата? — Изражението на лицето й го накара бързо да добави. — Знам, че моментът не е подходящ, но обещавам, ще останат само докато им намеря по-подходящо място.
Тес не можеше да повярва на ушите си. Вратът я болеше, главата също, чувстваше се замаяна, едва не изгуби живота си, а той искаше да доведе гости в кулата? Беше прав само за едно — моментът не беше подходящ. Но сега беше твърде изморена, за да спори.
— Както искаш. Все пак аз съм само твоя любовница. Къщата е твоя и можеш да правиш каквото си искаш — безразлично отвърна тя.
Никълъс въздъхна, вината го прободе като нож. По дяволите Рокуел! И Авъри! И тази Тес Мандъвил затова, че е толкова глупаво упорита! Взе малката ръка на Доли в своята и тихо каза:
— Съкровище, какъв ужасен звяр съм! Не трябваше да те занимавам с това, особено сега. — Усмихна й се. — Идеята не беше добра от самото начало. Не се притеснявай — ще измисля някъде другаде да настаня дамите, а ти се възстановявай — това е най-важното сега. И разбира се, че можеш да спиш тук долу щом искаш. След като няма да мога да прекарвам нощите с теб през следващите няколко дни, вероятно ще се чувстваш по-сигурна с Джени и другите слуги наблизо.