Тес го погледна с раздразнение. Беше напълно прав и твърде хрисим.
— О, доведи дамите си тук — троснато отвърна тя. Искаше й се да не е толкова злъчна с него, а и той да не е толкова привлекателен. Той беше чудовище, но изглежда тя не можеше да му устои — дори и когато беше най-непоносим. — И без това няма да използвам стаята си през следващите няколко дни — добави сухо тя.
Никълъс я погледна изучаващо.
— Сигурна ли си? Удобството ти е най-важно за мен — изражението му стана печално. — Наистина не искам да се разстройваш — независимо какво си мислиш. Не трябваше да засягам тази тема, особено сега.
— Тогава защо го направи? — измърмори Тес.
— Глупост? — предположи той, в дълбоките му черни очи танцуваше закачка, която я склони да се присъедини към унижението му.
Въпреки болката Тес му се усмихна.
— Това беше и моето предположение!
Като наблюдаваше сладката извивка на розовите й устни, Ник изведнъж разбра, че с радост би се клеветил, би се правил на глупак, би правил всичко, за да я защити и направи щастлива. Тя, призна той, го пускаше да се измъкне твърде леко. Това, че повдигна въпроса за пристигането на Мандъвил само час след ужасното нападение, не беше най-умното нещо, което беше правил през живота си. Напротив — най-глупавото може би!
Той се наведе към нея. Гласът му прозвуча дрезгаво.
— Простено ли ми е, съкровище?
— Да, но не го заслужаваш! — Гласът й стана по-сериозен. — Ник, казах го сериозно — доведи дамите си тук. Нямам нищо против.
Погледна я изпитателно. Изглежда изражението й го увери и той бавно кимна.
— Добре тогава. Сега трябва да тръгвам. Не знам кога ще пристигна с тях, но ще е много късно. Тогава ще говорим — поколеба се, едва не я беше загубил и това го ужаси. Не искаше да я оставя, но знаеше, че се налага. Наведе се и шумно я целуна. — Никога не позволявай подобно нещо да ти се случи отново! Заклевам се, че ще намеря и убия мръсника, който ти посегна!
Със замечтан поглед Тес го проследи като се приближи до Томас и другите слуги. Няколко минути разговаря с тях и след един последен, дълъг, разтапящ поглед към нея, излезе. Присъствието му беше заглушило чувствата й на ужас и отчаяние, а топлото усещане за закрила и нежност си отиде с него…
Тес преглътна и болката в гърлото й я накара тихо да изстене. Сара веднага се озова до нея и й подаде още топло мляко.
— А сега, мис, починете си. Господарят се погрижи за всичко, така че вие не трябва да се тревожите.
Тес беше твърде изтощена от следобедното изпитание, за да възрази, затова се отпусна на дебелите възглавници. Не искаше да мисли за това, което току-що й се беше случило. Нито да се опитва да отгатне кой се бе опитал да я убие и защо. Вратът непоносимо я болеше, както и главата, и тя затвори очи, за да избяга от болката. Топлината на огъня, приятелските гласове наблизо, брендито — всичко това й помогна да заспи. На сутринта, помисли си тя сънливо, всичко това ще е само сън…
Но се събуди не на сутринта. Събуди се изведнъж, малко след полунощ, по средата на най-ужасния кошмар, който можеше да си представи. В мига, когато си отвори очите, паметта й я засипа като лавина.
О, Боже! Тя си спомни! Всичко! Авъри. Писмото на чичо й. Лелите й. Бягството. Контрабандистите. О, Боже! Лелите й. Какво ли се беше случило с тях? Не смееше дори да си помисли каква е съдбата им.
Затвори очи от болка, когато си спомни за собствената си съдба. Беше напуснала имението Мандъвил като невинна девойка, избяга, за да не бъде обезчестена от мъжа, когото ненавиждаше… а сега, някакви си пет дни по-късно, се събуждаше и откриваше, че вече не е девствена и макар и неохотно бе станала любовница на един от омразните графове на Шерборн. Беше обезчестена и унижена! За неин огромен ужас, тя разбра и нещо друго, което през последните няколко дни се беше промъкнало в ъгълчетата на съзнанието й — боеше се, че е влюбена в мъжа, който я беше докарал до това жалко състояние! Мъжът, който се беше заклел, че никога няма да се ожени за нея — независимо от това коя е. В краен случай, мрачно си помисли тя, докато лежеше в тъмната кухня, поне Авъри й беше предложил брак!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
С връщането на паметта й и срамът, който изпита като разбра какво се беше случило през последните няколко дни, първият инстинкт на Тес беше да побегне. Да избяга колкото се може по-бързо и по-надалеч. Но скоро разбра, че няма къде да отиде.
Не можеше да се върне в имението Мандъвил, нито при чичовците си, защото репутацията й беше съсипана и не искаше да ги забърква в скандал.