— Какво има? — прошепна Никълъс.
Бяха запалили малка свещ, която да осветява пътя им и на мъждукащия пламък Никълъс прочете несигурността по лицето на барона.
— Какво има? — попита той отново.
Том се намръщи.
— Работата е там, че не знам точно коя стая е на Тес, нито къде спят лелите. — После се усмихна. — Знам само, че етажът е този.
Ник изръмжа, не му хареса идеята да претърсва дузина спални.
— Мислех, че мястото ви е познато.
Баронът шокиран го изгледа.
— Не и спалните на дамите!
Като възпря желанието да го стисне за врата, Никълъс мрачно каза.
— Много добре, тогава ще трябва да се разделим и да проверим всяка стая.
Той грабна свещите им, запали ги и им ги върна.
— И за Бога, бъдете тихи. Ако ти намерите, гледайте да не ги изплашите и да започнат да крещят.
За късмет, не се наложи дълго да търсят. Втората врата, на която попадна Ник, се оказа заключена. Сигурен, че бурята ще го прикрива, той я блъсна по-силно с рамо и тя зейна. Като влезе в стаята откри две много изплашени дами, сгушени върху голямото легло. Сложи пръст на устните си и прошепна:
— Моля ви, тихо. Няма да ви сторя нищо лошо. Лорд Рокуел и брат му са с мен и ще се погрижим за безопасността ви.
По-младата от двете впери виолетовите си очи върху лицето му и каза разтреперано.
— О, благодаря ти, Боже! Тес е стигнала Лондон. Бяхме толкова разтревожени.
Никълъс се намръщи. Племенницата Тес била стигнала Лондон? За първи път чуваше такова нещо. Направи знак на дамите да останат на местата си и излезе да потърси двамата господа. Намери ги в дъното на коридора.
— Мисля, господа, че имаме друг проблем. Елате и вижте сами.
Жените си бяха наметнали вълнените шалове. При вида на по-младата от тях лицето на Алекзандър се отпусна. Подаде свещта си на барона, бързо се приближи към нея и я притисна до гърдите си, като че ли в стаята бяха само двамата. Зарови устни в светлата й коса и прошепна.
— О, Хети, моя любов! Никога повече не ме плаши така! Най-много се тревожех за теб. Когато днес не ни пуснаха да влезем знаех, че нещо се е случило. Добре си, нали?
Дори и на слабата светлина от свещта се видя как Хети се изчерви.
— Алекзандър! Знаех си, че ще дойдеш! И си бил прав да се тревожиш — Авъри ни направи затворници в собствения ни дом. Замина за Лондон и остави този звяр Лоуъл и ужасно гадния си камериер да се разпореждат с имението. Беше непоносимо! Заключени сме в тази стая от сряда. Не пускаха дори камериерките ни. Никога през живота си не съм била толкова бясна и уплашена!
Никълъс наблюдаваше сцената между двамата с интерес. Вятърът в тази посока ли духа? — запита се той. Но бързо прогони от мислите си сърдечните увлечения на Алекзандър.
— Преди малко казахте, че Тес трябва да е стигнала Лондон, какво имахте предвид?
В очите на Хети се появи тревога и тя погледна Алекзандър.
— Тес не ви е открила? Нима не тя ви изпрати?
— Тя не е с вас? Тес не е в Мандъвил? — обади се по-възрастната от двете дами.
— О, Боже! Знаех си, че е опасно да се опитва сама да пристигне при вас в Лондон, но нямахме друг избор. Авъри щеше да я обезчести, без въобще да се поколебае. Наложи се да избяга — нежните й сини очи се изпълниха със сълзи. — Бяхме толкова сигурни, че ще успее да ви намери. Нали няма вероятност да е попаднала в лапите на Авъри? Дали не я е скрил някъде и сега не се опитва да я накара да му се отдаде?
— За какво, но дяволите, говориш? Въобще не сме виждали Тес в Лондон! Мислехме, че е с вас — изрече барон Рокуел разтревожен.
Настъпи тишина, която Никълъс наруши със суровия си глас.
— Явно Тес не е успяла да стигне до Лондон. Нещо трябва да й се е случило по време на пътуването, но по-добре да не губим време да го обсъждаме сега. Трябва да се махаме преди да са ни открили — опита се да вдъхне увереност на двете дами като им се усмихна. — Не се тревожете. Ще я открием жива и здрава. Без съмнение има някакво просто обяснение за забавянето й, но сега най-важното е да измъкнем вас двете оттук. Вземете си някакви дрехи и да тръгваме преди Лоуъл и Колмън да са дошли да ни търсят.
Двете дами бързо се подчиниха и след няколко минути петимата вече пристъпваха по дългия коридор на долния етаж. Сгушени в дългите си пелерини, притиснали по един вързоп с дрехи, Хети и Мег бързо бяха изведени от къщата и качени на каретата. Никълъс седеше на капрата, а Томас и Алекзандър яздеха отстрани и осветяваха пътя. Операцията премина успешно.