Прати истината по дяволите и бързо каза:
— В един момент аз и графът останахме сами. Държеше се мило с мен и аз рискувах и му разказах историята си — преглътна мъчително и продължи. — Съдейки по говора и маниерите ми, той каза, че едва ли работата в „Черното прасе“ е част от миналото ми. Бях ужасно изплашена да не би човекът, от когото се страхувах да ме открие и затова в сряда сутринта той ме докара тук. Оттогава дискретно се опитваше да открие коя съм.
Хети и Мег погледнаха героя на разказа с благодарност.
— Много сме ви задължени, лорд Шерборн — промълви Хети.
— Май станахте спасител на цялото ни семейство — съгласи се Мег. — Кой знае каква зла участ щеше да сполети скъпата ни племенница, ако не се бяхте намесили навреме.
Историята може и да изглеждаше правдоподобна на лелите, и въпреки че Рокуел не се славеха с интелекта си, те не летяха из облаците, затова тя им се видя доста измислена. Освен това добре познаваха Ник…
Рокуел смръщи вежди и настоя.
— Това ли е истината? Това ли се случи, Шерборн?
— Звучи ми като пълна измислица! — изръмжа Алекзандър, погледът му беше съсредоточен върху лицето на Ник.
Със загадъчно изражение Никълъс погледна наведената глава на Тес.
— Нали чу младата дама — бавно отвърна той. — Нима се съмняваш във верността на думите й?
— Не става въпрос за това! — избухна Рокуел. После тъжно погледна Хети и Мег и изръмжа. — Трябва да говорим насаме.
— Не, не е нужно — твърдо каза Никълъс. — Ако имаш да казваш нещо, кажи го сега.
По-малко притеснен от присъствието на дамите, Алекзандър кимна.
— Работата е там, Ник, че те познаваме — ходили сме заедно по жени и след като си видял такова съблазнително младо същество като Тес в „Черното прасе“ не ми се вярва да си пропуснал възможността…
Стаята се изпълни с мъртвешка тишина, всички мигновено разбраха как може да свърши всичко това. Със силно разтуптяно сърце Тес тъжно погледна напрегнатите лица на тримата мъже. Знаеше, че е рисковано когато скалъпи историйката си, но се надяваше съдбата най-накрая да е благосклонна към нея. Но очевидно не! Трябваше да каже нещо, да направи нещо, да се намеси преди да се произнесат фаталните думи, които щяха да поставят чичовците й в единия край на полето за дуел, а Никълъс в другия.
Никълъс стрелна Алекзандър с черните си замислени очи.
— Да не би да ме обвиняваш, че съм прелъстил племенницата ти? — спокойно попита той.
Алекзандър пребледня. Като си спомни колко е опитен Никълъс с пистолет и шпага, погледна към брат си. Рокуел отпи голяма глътка от брендито и остави чашата си на близката маса. Изправи рамене и дръзко посрещна погледа на Никълъс.
— Направи ли го? — попита той.
Тес не посмя да чака повече. Скочи на крака, сви ръце в юмруци и погледна чичовците си.
— Спрете! — ядосано извика тя. — Казах ви истината! Нямате право да го дразните така! Той ме спаси, не разбирате ли? Намери ме в „Черното прасе“ и ме доведе тук — това е, което се случи. А вие вместо да му благодарите, че се е държал като джентълмен, го обвинявате, че ме е прелъстил! — Тя повиши тон. — Това е абсурдно!
Чичовците й изглеждаха изненадани от бурната й атака и несигурно се спогледаха. Ситуацията беше деликатна. С Ник се познаваха още от деца и никой от тях не искаше да се стига до дуел — освен че беше по-опитен, по дяволите, те бяха привързани към него! Но тук на карта беше заложена репутацията на племенницата им. Те бяха длъжни да я защитят. Дори и това, което казваше графът да бе истина, те бяха останали насаме няколко дни. Независимо дали се беше възползвал от нея или не, честта й пак беше опетнена.
След страстната защита на Тес настъпи кратко затишие и напрежението се поуталожи.
— Странна ситуация, Ник. Какво ще правим? — попита Рокуел замислено.
Ник знаеше, че ще се стигне дотам в мига, когато се разкриеше идентичността на Тес. И въпреки че се възхищаваше на бурните й опити да го предотврати, той усещаше, че ще е напразно. Откакто истината блесна, в гърдите му бушуваха гняв за номера, който съдбата му беше изиграла, и примирение с последиците. Едновременно с това бе разкъсван от силното желание на удуши Доли… Тес и също толкова силното и странно чувство на удовлетворение. Не можеше да го обясни, нито да го разбере — но да се ожени за Тес му изглеждаше правилно — сякаш е било писано да стане… Нали си търсеше съпруга, защо тогава да не се ожени за малката? Освен семейната вражда, а това беше огромна пречка, тя беше забележително приемлива. Също и фактът, че беше девствена, когато за първи път опита от страстта й и не можеше да отрече, че го възбужда и задоволява, както никоя друга жена досега. Не можеше да се прави, че не я иска в леглото си, всъщност желаеше я отчаяно. Нямаше вероятност да се окаже дама от род с добро възпитание, но това не променяше нищо. Изпитваше силното отвращение, че е притиснат в ъгъла и като дразнеше Рокуел се опитваше безразсъдно да избяга от съдбата си. Нищо на света не можеше да го принуди, независимо колко скандални са обстоятелствата, да бъде въвлечен в брак с жена, която не желае. Това повдигна един несигурен въпрос у него — той наистина ли не искаше да се ожени за малката Мандъвил?