Въпреки че имаше да свърши много работа докато е в Лондон, Никълъс успя да си уреди среща с Роксбъри. След като изслуша обърканата му история с непроницаемо изражение, Роксбъри най-накрая каза.
— Значи поздравления — ще се жениш?
Никълъс тъжно се усмихна.
— Така изглежда, сър, и въпреки че обстоятелствата са скандални, не съжалявам за нищо.
Роксбъри кимна и тихо добави:
— Трябва да те поздравя за това, което си открил за толкова кратко време. Мислех, че ще минат седмици преди да успееш да влезеш в контакт с тях. Информацията ти за този „джентълмен“ и за нападението над твоята дама са доста интересни. Склонен съм да се съглася с предположението ти, че именно той може би е нашият мистър Браун — в очите му се появи закачлив пламък. — Като имам предвид отличната ти работа, мисля, че за известно време… поне за няколко дни, можеш да забравиш за контрабандистите и да се концентрираш върху младата си съпруга.
Никълъс се усмихна и кимна.
— Така и възнамерявах да направя!
Докато Ник се усмихваше, на Авъри съвсем не му беше до това, когато се върна в имението Мандъвил. Прибра се там късно следобед в неделя, точно когато Ник се срещна с Роксбъри. Подаде юздите си на Лоуъл, който беше изтичал да го посрещне и изсумтя.
— Тя върна ли се? Има ли някаква вест от нея?
Лоуъл поклати глава и реши да остави на Колмън да съобщи новината, че и двете лели също са изчезнали. Като видя гневното изражение на Авъри, Лоуъл с охота заведе конете до конюшнята и прекара там известно време като ги почистваше — нещо, което обикновено смяташе, че е доста под нивото му.
Авъри влетя в тихата къща и се отправи към кабинета си, където свали пелерината и ръкавиците си. Позвъни нетърпеливо за Колмън и, разхождайки се из стаята, обмисляше какво ще направи с Тес веднъж щом я спипаше. Нито за миг не се съмняваше, че ще може да я открие.
След няколко минути Колмън влезе в стаята притеснен.
— Позвънихте ли, сър? — попита нервно той.
Авъри, който разсеяно гледаше през прозореца и ругаеше съдбата, и в частност Тес Мандъвил, се извърна и го погледна.
— Разбира се, че позвъних, глупако! Доведи веднага онези две мошенички отгоре. Искам да говоря с тях и този път няма да бъда толкова добър.
Колмън пребледня.
— Лоуъл не ви ли каза?
Авъри присви очи.
— Да ми каже какво? — изрева той заплашително.
Колмън едва преглътна и изруга наум иконома.
— Дамите ги няма — тръгнали са си.
Авъри се плъзна със скоростта на змия и сграбчи Колмън за реверите, като силно го разтресе.
— Какво искаш да кажеш с това, че са си тръгнали?
Колмън се задави, като си спомни предишни гневни изблици на господаря си.
— Изчезнаха снощи. Занесохме им вечеря към осем и след час Лоуъл прибра подносите и заключи вратата — не можеше да понесе гнева в погледа на Авъри, затова се извърна встрани и измърмори. — Тази сутрин като им носех закуската вратата беше разбира, а стаята — празна. През нощта някой трябва да е бутнал вратата и да ги е извел.
Авъри стисна по-здраво реверите му и саркастично произнесе:
— И предполагам, че с Лоуъл не сте чули нищо?
Когато Колмън тъжно кимна, той отново го разтресе.
— Двамата вероятно сте били толкова пияни, че не бихте забелязали и ако цяла армия се вмъкне в къщата. Защо ли, по дяволите, ви държа? Дадох ви една проста задача — да наглеждате две жени, а вие ги пуснахте да избягат!
Колмън се сви, сигурен, че Авъри ще го удари, но той просто го блъсна настрани и язвително каза:
— Ако ти и онзи глупак Лоуъл не искате да се окажете без работа, за в бъдеще изпълнявайте по-добре заповедите ми! Сега се махай оттук и ми донеси нещо за ядене. Кажи на Лоуъл да дойде, искам да говоря с него.
Останал сам в кабинета, Авъри крачеше гневно насам-натам, а ядът го изяждаше отвътре. Очевидно преди да открие Тес, трябваше да намери пари от другаде. Мистър Браун просто трябваше да бъде малко по-щедър — независимо дали влизаше в сделката им или не. Усмихна се лукаво. Като си помисли само каква катастрофа очакваше мистър Браун, ако дори и една дума достигнеше до ушите на подходящите хора, Авъри не се усъмни, че желанието му ще бъде удовлетворено. Усмивката му бързо изчезна и той стисна юмруци. Когато отново спипа тази червенокоса мръсница… радост си представи няколко начина за изтезание, но при пристигането на Лоуъл мислите му бяха прекъснати.
Авъри се държа също толкова гневно и с него, дори го удари, преди да му заповяда да му покаже разбитата врата. Загледа се намръщено в нацепеното дърво, умът му работеше трескаво.