Остави двамата си слуги и се върна в кабинета си, за да обмисли сполетялата го неприятност. Сигурно Тес стоеше зад бягството на лелите си. Съмняваше се, че точно тя е разбила вратата, но подозираше, че е замесена. Което означаваше, че е някъде наблизо… На сутринта щеше да изпрати непохватните си слуги на разузнаване. Присви очи — след мъмренето днес нямаше да посмеят отново да се провалят. Щеше да открие Тес и тогава…
Без да подозира за коварните планове на Авъри относно Тес, Ник напусна Лондон преди здрач същата вечер с разрешителните, пъхнати на сигурно във вътрешния джоб на сакото му. Нямаше шанс да пристигне вкъщи преди да се е стъмнило, но искаше да измине няколко мили преди да спре за през нощта.
Черното небе беше вече изпълнено със звезди, когато спря пред голяма гостилница. След като се нахрани обилно, изморен се тръшна на леглото и заспа веднага.
Когато се събуди на другата сутрин сънливо се огледа и в първия момент не можа да си спомни къде се намира. Изнерви се — нищо не му изглеждаше познато и за секунда дори не можа да се сети как се е озовал на това място. Едва когато видя сакото си преметнато върху близкия стол, всичко си дойде на мястото. Ами, ако Тес казваше истината за загубата на паметта си?
Присви устни. Сега нямаше причина да се съмнява в думите й и отново изруга. Веднага щом я видя, трябваше да разбере, че Тес не е една от слугините, които се срещат по гостилници като „Черното прасе“. Но кой знае, може би го беше усетил. Проблемът беше, призна си той отвратен, че я желаеше както никоя друга жена досега и не можеше да позволи нещо да застане на пътя му — дори и фактът, че тя съвсем явно не принадлежеше на мястото, където я беше намерил. Ако беше поне наполовина джентълмен, за какъвто се смяташе, щеше да й се притече на помощ, а не да я обезчестява и насила да я прави своя любовница.
Чистата истина е, помисли си Никълъс като стана и се облече, че като глупак оставих тялото да доминира над ума ми. Щом погледна Тес, големите й теменужени очи и меките розови устни, нищо друго нямаше значение, освен желанието му да я вкара в леглото си. Жлъчно се усмихна — за нещастие този факт все още беше в сила. По дяволите, дори беше склонен да пренебрегне коя, е само за да се ожени за нея и да я има винаги в леглото си! Беше му трудно да си го признае и настроението му се вкисна още повече.
Най-странното в цялата ситуация беше не, че ще се жени за Тес Мандъвил, а това, че не изпитва гняв и негодувание, както би станало, ако го бяха впримчили в брак с някоя друга жена. Ядоса се, когато узна истината, но след това изпита странното чувство на удовлетворение…
Когато гостилницата остана далеч зад него, Никълъс отново се замисли за проблемите, които го чакаха в Шерборн — и не на последно място за непокорната си булка. Усмихна се. Тес щеше да е своеволна, знаеше го, но предпочиташе да си мисли за това, че тя никога не го отегчава и можеше да я държи в прегръдките си където и когато си поиска.
Фактът, че тя беше Мандъвил щеше веднага да предизвика някои трудности… Баба му няма да се зарадва на избора му на съпруга. Когато й бъдат обяснени обстоятелствата около бързата сватба, тя без съмнение щеше да се съгласи, че бракът е единственото разрешение, но Ник знаеше, че няма да й каже пълната истина. Палас и без това щеше да се натъжи, че той се жени за правнучката на жената, която е избягала със съпруга й и племенница на мъжа, който уби внук й. Положително щеше да обвини Тес за създалата се ситуация, въпреки че вината беше негова.
Ник въздъхна. Не можеше да измисли как да намали удара, явно е, че ще трябва да каже истината — дължеше го на Палас, както и на Тес, в противен случай щеше да затъне още по-дълбоко. Вследствие дългогодишната вражда между двете семейства Палас със сигурност щеше да мрази Тес, дори и да бяха се срещнали при по-обикновени обстоятелства.
Никълъс пристигна в имението Шерборн следобед. Посрещнаха го с новината, че баба му си е вкъщи, но Атина е предпочела да остане още няколко дни при свои приятели. Това не му хареса — искаше Атина да присъства на сватбата му — щеше да има по-малко клюки — но нищо не можеше да се направи. Не искаше да увеличава неразбирателството като настоява да се върне вкъщи незабавно, нито пък щеше да отложи церемонията заради това. Имаше твърдото намерение по това време утре следобед да е вече женен — независимо дали Тес искаше или не!
Въпреки уверението, че бракът с Тес е единственото разрешение за някои неотложни проблеми, нейният твърд отказ да се омъжи за него непрекъснато го преследваше. Не можеше да отрече, че гордостта му е накърнена. Всяка друга жена би почувствала облекчение и, да, по дяволите, би била благодарна, ако той постъпеше така честно с нея. Усмихна се мрачно — да, но нямаше да е очарователна като малката хитруша, която май вече се превърна в най-важното нещо за него на света…