Както си и знаеше, не беше лесно да разкаже на Палас за случилото се. Въпреки че не спести нищо от историята, по лицето й личеше, че е убедена, че това е план на ужасните Мандъвил. Не можеше да я вини — нима и той не беше убеден, дори и с по-малко доказателства, че Тес се опитва да го впримчи? Сега разбираше глупостта си, както и напълно естествената реакция на баба му. Повече от всеки друг тя беше понесла тежестта на болезнения скандал преди почти седемдесет години. Не отдавна по-големият й внук умря в ръцете на друг Мандъвил — раните й бяха много дълбоки.
— Знам, че исках да се ожениш — тъжно каза тя, след като преминаха първоначалният й гняв и недоверие. — Вярно е също, че никога не съм виждала младата дама и че тя може да е очарователна. Сигурна съм, че за всяко друго семейство това е един добър брак, но не и за мен!
Погледна го право в очите и сърцето на Никълъс се преобърна. Не искаше да наранява баба си, но, по дяволите, щеше да се ожени за Тес. По средата на болезнения разговор той внезапно осъзна, че наистина иска да се ожени за Тес Мандъвил и нямаше да позволи на нищо да застане на пътя му — дори и на Палас.
— Бабо, не можеш ли да загърбиш миналото? — нежно я попита той. — Тес не е виновна за това, което се е случило тогава. Вярно е и това, че тя не е виновна за компрометирането си. По-скоро трябва да ми се скараш, че се държах като мръсник.
— Знам — изморено отвърна Палас, сините й очи бяха пълни с отчаяние. — Обясни ми подробно какво се е случило, но дори и да не е нейна вината, да не би да очакваш да приветствам децата на тази жена в дома си или нея като твоя съпруга!
Палас пребледня още повече. В очите й се четеше ужас.
— О, Боже! Не! Не мога отново да преживея това!
Мъката й разкъса сърцето му. Приклекна до стола, хвана ръката й и нежно я целуна.
— Съжалявам, че ти причиних такава ужасна болка — дрезгаво каза той. — Бог ми е свидетел, не съм искал! И ако можех да ти спестя това изпитание, щях да го направя. Трябва да разбереш, че колкото и да не ти харесва, няма друг изход. — Внезапно си спомни за още една причина, която да направи избора му на съпруга малко по-приемлив. — Замисляла ли си се, че Тес може и да е бременна? За това, че първото ти внуче, единственото внуче, може би расте в утробата й?
Палас се намръщи.
— Ожени се за нея щом искаш — каза тя унило. — Но не искай от мен да се радвам за това.
Палас изхлипа и се обърна настрани, за да се успокои. Никълъс се изправи и погледна баба си, която беше престанала да плаче.
— Тес и лелите й ще останат в кулата до сватбата. Ще се постарая да отложа срещата ви колкото мога.
Палас избърса сълзите си с дантелена кърпичка и се усмихна.
— О, Ник, животът беше толкова спокоен и предвидим, преди да се върнеш вкъщи! Дните се редяха без нищо да се случва — мислехме единствено дали ще вали и какво ще има за вечеря. А виж ни сега: млада дама бяга от лапите на един мръсник; контрабандисти се врат навсякъде; изгубена памет; опит за убийство и внезапна сватба.
Никълъс настойчиво се вгледа в изпитото й лице.
— Нима можеш толкова лесно да приемеш брака ми с Тес?
Изражението й стана замислено.
— Не е това, което исках, но може би става за добро — най-после ще те видя женен. Има дори възможност преди да умра да държа едно-две внучета на скута си. Разбира се, съществува и още една причина, поради която бракът ти ми се струва приемлив…
Никълъс я погледна въпросително и тя весело и с палав блясък в очите отвърна.
— Само си помисли колко бесен ще е настоящият барон Мандъвил като разбере кой този път ще се ожени за наследницата!
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Авъри все още не беше разбрал обхвата на пълното си поражение, но подозираше участието на графа в някои от скорошните промени в живота си.
Последните няколко дни не бяха приятни за новия барон Мандъвил. Пристигането на писмото от Рокуел с неприятните новини за неочакваното посещение беше само началото. Авъри мислеше, че е имал късмет като е прочел писмото преди всички и е успял да пусне плана си в ход и насила да се ожени за Тес. Това, мислеше си той като седеше в големия салон на имението Мандъвил и пиеше чаша след чаша превъзходно бургундско вино, беше последното хубаво нещо, което му се случи.
След като пристигна в Лондон бързо се преоблече и освежи в къщата на Мандъвил на площад Гросвенър — по случайност точно срещу къщата на Шерборн. Точно когато излизаше, за да се качи в каретата си, се натъкна на един познат, с когото размени няколко приказки. Бъбривият господин знаеше всички градски слухове, но фактът, че беше закусвал тази сутрин с лорд Рокуел, заинтригува Авъри. След няколко деликатни въпроса получи интересната информация, че въобще не е споменал за Тес. Всъщност казал, че планира в събота да замине на посещение при племенницата си, а оттам за Корнуел до края на годината.