Привлечен от портрета на дядо си, Никълъс застана пред него и се вгледа в чертите, които толкова приличаха на неговите. Ако Бенедикт не беше избягал с Тереза и беше останал в имението Шерборн, какво ли щеше да каже за тази необичайна развръзка? Дали щеше да е удовлетворен, че този път неговото семейство е измъкнало наследницата под носа на Мандъвил?
Никълъс разглеждаше изписаното, сериозно лице на дядо си. Сега нищо нямаше значение. Беше станало толкова отдавна. Дядо му без съмнение беше починал някъде отвъд океана. Сега Никълъс Талмъдж имаше млада очарователна булка, която го очакваше горе и беше време, помисли си той със задоволство, да я последва.
Остави наполовина пълната си чаша на една от масите и нетърпеливо се запъти нагоре, вече усещаше силната пулсираща болка между бедрата си. Но на прага изведнъж се спря и нещо го накара да погледне отново портрета на дядо си. Пребледня. После го погледна отново и отново, дори се приближи. Не, не можеше да бъде. Сигурно е от осветлението, помисли си той и излезе от синия салон. От осветлението, а може би не, но за миг му се стори, че строгите устни на дядо му се извиха в слаба, самодоволна усмивка…
Въпреки нетърпението да я намери, Ник се забави малко в стаята си, която се намираше до тази на Тес. Изкъпа се набързо и още с мокра коса облече сив копринен халат на райета. За миг се спря пред вратата, която разделяше стаите им. Сърцето му внезапно затуптя лудо и членът му се втвърди. След няколко минути щеше да се люби с Тес на леглото, където са били зачевани цели поколения Талмъдж. Представи си Тес с издуто коремче и своето бебе в нея и се изпълни със задоволство. Но бебето нямаше толкова голямо значение, единственото нещо, което го интересуваше беше, че тя е вече негова!
Бутна вратата и влезе в стаята на Тес, която беше обляна от светлината на свещи, танцуваше по мебелите и по голямото легло точно срещу нещо. Но Никълъс не забелязваше нищо друго освен стройната фигура с огненочервени къдрици, която стоеше пред стъклената френска врата, отвеждаща към голям балкон.
Екзалтацията, която почувства при вида й го завладя. Пулсиращата болка между бедрата му само му напомни колко много я желае и колко е радостен, че Тес е негова съпруга, независимо от причините за брака им.
Стоеше там и й се възхищаваше. Беше си сложила нощницата и пеньоара, който й купи от Лондон — в мига, когато ги зърна на витрината на бутика на един известен моделиер, разбра, че ще й стоят зашеметяващо и беше прав.
Ушита от най-меката коприна в тъмнолилав тон, който изглеждаше почти черен, нощницата имаше дълги прави ръкави от прозрачна материя в малко по-светло лилаво. Същата прозрачна материя имаше и по пеньоара, който завършваше с волани. Откакто й ги купи само си представяше как би блестяла бялата й кожа под пеньоара, но тази вече като видя как й стояха просто затаи дъх.
Червената й златиста коса искреше като огън върху лилавата коприна. Дълбокото деколте с бродерии очертаваше раменете и загатваше бюста й, точно както Ник си мислеше, че ще стои. Късата нощница добре очертаваше стройното й тяло, но погледът на Ник беше прикован върху редицата малки копчета, която се проточваше от врата до подгъва — беше прекарал доста безсънни часове напоследък като си представяше как ще откопчае едно по едно тези копчета с топлите си устни…
Почти извика от страст като си представи колко сладка щеше да е тя. Тес все още не беше усетила присъствието му. Потисна силното желание да я грабне на ръце и да я люби веднага и меко каза:
— Надявам се, че тъжното ти изражение не е предизвикано от нещо, което съм направил.
Тес подскочи и се извърна към него.
— Ник! Стресна ме — извика тя. — Не те чух да влизаш.
Втренчи се в бледите й черти и забеляза сянката в теменужените й очи.
— Какво има? — попита той дрезгаво, приближи се и я притисна до себе си. — Какво те кара да изглеждаш така, сякаш очакваш надзирателя си, а не съпруга, който иска само да си щастлива?
Тес се вгледа в очите му.
— Не се преструвай, че наистина си искал да се ожениш за мен, че ако обстоятелствата бяха различни не би избягал от брак с мен.
— А, това ли било? — кротко запита той и целуна рамото й. — На мен пък ми се струва, че съм си намерил точно съпругата, която винаги съм искал — измърмори той. Като видя изненадата й, Ник се засмя и я вдигна на ръце. — Ела в леглото и ми позволи да ти покажа колко много те желая…