ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Тес знаеше, че започнеха ли да се любят, щеше да пропусне възможността да обсъждат брака си. Веднага щом я сложи на леглото, тя рязко се отдръпна от него. Протегна ръка, за да го спре и каза почти без дъх.
— Почакай! Знам, че ме желаеш. Но наистина ли приемаш този брак или само се преструваш? Способен ли си да пренебрегнеш дългогодишната омраза между семействата ни толкова лесно?
Последното нещо, което Ник искаше да обсъждат, бяха обърканите му чувства, но разбра, че съпругата му нямаше да се успокои и да се включи в плановете му за остатъка от нощта, ако не й отговори. Впери очи в нея като се питаше дали с няколко целувки няма да успее да избегне темата. Решителното й изражение му подсказа въобще да не се опитва.
Ник въздъхна и легна по гръб, като кръстоса ръце под главата си. Загледа се в лилавия балдахин отгоре и искрено си призна.
— Няма да си кривя душата — не си съпругата, която си мислех, че ще намеря. От друга страна… — и той я погледна, бездънните му черни очи се движеха върху лицето й като топла ласка — …ти си точно съпругата, която си търсех.
Тес изглеждаше едновременно объркана и доволна.
— Какво искаш да кажеш?
Ник вдигна ръка и започна да изброява на пръсти.
— От добро семейство си. Имаш добри връзки в обществото. И ако може да се вярва на Рокуел… — той й се усмихна — имаш и добро наследство. Първите две са дадености, които исках моята съпруга да притежава; третото, като имам предвид моето положение, е приятна придобивка.
— Разбирам — бавно отвърна Тес, думите му не й харесаха. — И тези причини са достатъчни, за да се обвържеш с мен за цял живот?
Ник се обърна към нея и нежно я погали по лицето.
— А защо не? — меко отвърна той. — За много двойки от нашата класа са били достатъчни. Но не са единствените, поради които бях склонен да се оженя за теб — гласът му стана по-дълбок и той дрезгаво промърмори. — След като вкусих от страстта ти разбрах, че съм се пристрастил към нея… — замълча за миг и с интерес наблюдаваше розовината по бузите й. — Също и това, че си невероятно красива, храбра, лоялна и честна. Един мъж само би сгрешил, ако не се ожени за жена с тези качества.
Тес не издържа на решителността в очите му и сведе поглед. Не можеше да не се почувства доволна и поласкана от това, което каза, дори и да не беше чула думите, за които копнееше… Дали не беше глупаво от нейна страна да очаква, че ще й каже колко безумно е влюбен в нея… както тя беше в него? Тъжно си призна, че може би е така и че за известно време ще трябва да се задоволи с това, че съпругът й я мисли за красива и лоялна. Това я стопли и тя отблъсна мрачните съмнения, които я бяха обзели. Все още не я обичаше, но може би след време…
Ръката му върху бузата й беше топла и тя изведнъж усети голото му тяло под халата. И това, че я желаеше… Чувствеността й се надигаше и повече от всичко й се искаше да захвърли неяснотите и да се остави в ръцете му. Но имаше още един въпрос, на който искаше да получи отговор.
Погледна го в очите и прошепна.
— А враждата между семействата ни? Можеш ли да я преодолееш?
Ник се поколеба и Тес потрепера — нима я мразеше? Никога нямаше да я обича! И то защото беше Мандъвил!
Като че ли прочел мислите й, той поклати глава.
— Не, не те мразя — нито лелите ти. Алекзандър беше абсолютно прав като каза, че ние нямаме вина за враждата и че няма причина да я продължаваме. — Погледна я втренчено. — Може и да ми се е искало да не си Мандъвил, но това вече няма значение — сега си Талмъдж — потърка устни в нейните. — Нима забрави, че тази вечер стана моя съпруга и графиня на Шерборн?
Тес за малко да се задави.
— Не съм забравила — просто не искам миналото да засенчва бъдещето ни — изкриви устни тя. — И без това започнахме доста зле.
— Нима беше толкова лошо? — решително попита той, обхванал с ръце лицето й, устните му на сантиметри от нейните. — Винаги ще си спомням за прекрасната ни първа нощ в „Черното прасе“…
Теменужените й очи се замъглиха и Тес бавно поклати глава.
— Не — дрезгаво започна тя. — Не беше толкова лошо.
Ник изръмжа, неспособен повече да се въздържа и я целуна — копнееше за това от няколко дни и езикът му изпълни устата й. Едва я бе вкусил и главата му се замая — страстта, която се опитваше да сдържа, експлодира в тялото му.
Целуваше я жадно, ръцете му галеха изящното й тяло, когато я притисна върху пухкавите възглавници на леглото. Тя беше толкова нежна, толкова сладка, че едва се въздържаше да не разкъса нощницата й, за да намери мигновено удовлетворение между бедрата й. С усилие откъсна устни от нейните и ги насочи към врата й.