Тес затаи дъх. Обърна се към Никълъс и промълви.
— Описанието много прилича на това, което Роуз даде за моя нападател в събота.
Ник кимна.
— Ако сме прави, че бандата контрабандисти, които използваха кулата, стоят зад тези нападения, можем съвсем правилно да предположим, че това е същият мъж.
Тес болезнено преглътна.
— Изглежда доста последователен, нали?
Ник отново кимна, отчаяно му се искаше да спести на Тес тези ужасни новини. Тя неловко се усмихна.
— А като си помисля, че смятах живота си за скучен и монотонен и се дразнех от ежедневието… — Въздъхна. — Бих дала всичко, за да си върна това ежедневие.
Със закачливо пламъче в очите Ник хвана ръката й. Целуна я и каза.
— Като имам предвид желанието ви, мадам, ще се опитам да бъда един обикновен съпруг!
Алекзандър и Рокуел се засмяха, дори и Тес успя да се усмихне.
— Не мисля, че би могъл да си обикновен, дори и да опиташ — остро отвърна тя.
— Благодаря все пак.
Ник придоби сериозно изражение и се върна на темата. Четиримата седнаха около бюрото. Скоро разговорът им бе прекъснат от почукване на вратата. Ник бързо стана. Останалите ясно чуха гласа на Хети.
— Извинете, че ви безпокоя, графе, но камериерката ми каза, че баронът и брат му са пристигнали тук рано сутринта — още преди да сте станали… Извиняваме се, че се месим в личните ви работи, но предвид положението, с Мег се чудехме, дали има някаква належаща причина за изненадващото им появяване толкова рано.
Докато Ник се чудеше как да отпрати двете дами, Тес тихо промълви зад гърба му.
— Те трябва да знаят. Замесени са колкото и всички нас.
Ник въздъхна и покани дамите да влязат. Едва бе затворил вратата, когато Хети уплашено извика.
— О, Алекзандър! Скъпи мой, какво ти се е случило?
Като че ли бяха сами в стаята, Алекзандър стана и я пресрещна. Взе ръцете й и целуна меките й длани.
— Не се плаши — промърмори той. — Не е нещо сериозно. Само леки драскотини от някакъв звяр.
С треперещи пръсти тя докосна издраното му лице, изражението й показваше дълбоките й чувства.
— Само не ми говори, че обикновен хищник… — каза тя като търсеше погледа му — ти е направил това.
Тес остана с отворена уста при очевидната нежност между тях и начина, по който телата им почти се докосваха. Почти случайно забеляза удовлетворението по лицето на Рокуел и доволната усмивка на Мег. Кога ли е станало това, запита се Тес. Алекзандър и Хети?
Хети като че ли усети погледите на останалите, изчерви се и се отдръпна от Алекзандър.
— Да, беше хищник — рязко отвърна той, придърпа близкия стол и го предложи на Мег. — Мис Мандъвил, ще седнете ли?
В този момент Рокуел предостави стол на Хети. Двамата господа също седнаха и разговорът продължи, сякаш сцената между Хети и Алекзандър въобще не се беше случвала. Набързо ги запознаха с фактите около нападението на Тес и последните събития в кулата. Имаше възклицания на ужас, но като преодоляха първоначалния си страх, лелите обещаха да помогнат с каквото могат.
Точно тогава пристигна Билингам в отговор на повикването на Ник и донесе поднос с кафе, кекс и бисквити. Когато Билингам се оттегли, отново се върнаха на темата за нападенията. Със замислено изражение Ник остави чашата си и каза.
— Изглежда не се интересуват точно от Тес — всеки, който живее в кулата, би предизвикал същата реакция. Подозирам, че нападателят дори не е разбрал, че Тес не живее вече там и е бил също толкова изненадан, колкото и Алекзандър от това, което се е случило. Трябва доста да се е стреснал като е заварил як мъж в леглото, вместо беззащитна жена.
Когато се изясниха не само причините за нападенията, но и предполагаемите извършители, на всички малко им олекна.
— Но какво ще правим с кулата? Ами с контрабандистите? — изведнъж попита Тес.
— Мисля… — започна бавно Ник, — че трябва да направим това, което искат — да се махнем от кулата.
— Ще ги оставиш да победят? — прибързано попита Алекзандър, очите му блестяха.
Ник се усмихна.
— Не. Не да победят в действителност, а само да си мислят така…
Алекзандър погледна Ник с недоумение, но след няколко секунди като осъзна смисъла на думите му, се усмихна.
— Каква дяволски прекрасна идея! Ще си помислят, че са ни надхитрили и пак ще започнат да използват мазето на кулата, и когато най-малко ни очакват ще ги спипаме!
— Именно! Веднага ще наредя на слугите да се преместят оттам и да заключат кулата, сякаш няма да се използва повече. Вие двамата, разбира се, ще останете в имението — Ник направи кратка пауза и погледна чичовците. — Но преди да се оттеглим от бойното поле, искам да огледаме тези тунели. Може да е доста опасно и не знам на какво може да се натъкнем. — С мен ли сте?