Възрастната дама си пое дълбоко въздух като се опитваше да запази хладнокръвие.
— Знаех си, че трябваше да наредя да разрушат тези проклети тунели преди години.
— Вие знаете за тунелите? — изненадано попита Тес.
Палас леко се усмихна.
— О, да, скъпа моя, знам за тези тунели… — думите останаха да висят във въздуха, но после, сякаш отърсила част от страха си за Никълъс, тя оживено продължи. — Е, изглежда не можем да направим нищо засега — Ник знае как да се грижи за себе си. И след като господата изглежда са ни изоставили за известно време, предлагам, дами, да ви разведа из къщата — това, надявам се, ще ни разсее — завърши тя и с тъжна усмивка погледна Тес.
Когато всички станаха, Палас поклати глава.
— Струва ми се това е доста странен начин да си прекараш медения месец! Но след като бракът ви като цяло е необикновен, въобще не съм изненадана, че съпругът ти е тръгнал да преследва някакви контрабандисти, вместо да глези очарователната си съпруга. — Усмивката й изчезна и тя въздъхна. — Толкова се надявах, че Ник вече е надживял тези глупости и че като се уволни от армията ще престана да се тревожа за него. Но изглежда съм грешала. Е, няма какво толкова да му мислим — той винаги прави каквото си намисли — взе ръката на Тес и я стисна. — Хайде ела, скъпа, сега, когато имението Шерборн ще е твое, мисля, че мястото ще ти допадне — знам, защото така стана и с мен.
Палас се опитваше да поддържа приятен разговор и Тес знаеше, че иска да я разсее от мислите за Ник и опасността, на която е изложен. Точно заради това се опита да се съсредоточи върху думите на Палас. Но докато вървяха по дългите коридори на огромното имение, следвани от Хети и Мег, мислите на Тес непрекъснато се връщаха към съпруга й… Какво ли правеше сега? Дали контрабандистите са се върнали?
В този момент Ник държеше положението в свои ръце. Слугите бяха заети да опаковат и прибират нещата си, за да затворят кулата, както беше наредил. Джон Лайдлоу се присъедини към малката им група и въоръжени с револвери и фенери, четиримата мъже нетърпеливо слязоха в мазето на проучване.
Тунелите се оказаха доста по-дълги и оплетени, отколкото Ник предполагаше. Още в началото решиха, че най-добре ще е да останат заедно в случай на неочаквана среща с контрабандистите. Така няколко часа безрезултатно се лутаха от един тунел в друг. Някои завършваха внезапно с тухлена стена; други бяха малки, по-небрежно изградени и се разклоняваха в няколко посоки. Понякога, след като дълго бяха обикаляли, се озоваваха там, откъдето бяха тръгнали. Това място, раздразнително си помисли Никълъс, е като проклет лабиринт!
Там долу напълно бяха изгубили представа за времето и едва когато стомахът на Ник изкъркори от глад, той разбра, че трябва да е станало доста късно. Баронът погледна джобния си часовник, който показваше доста след девет — бяха се лутали из тунелите повече от шест часа.
Ник им предложи да спрат проучването и обезсърчени се върнаха в главното помещение на мазето. Изминалите часове не бяха напълно пропилени — успяха да маркират кои тунели са без изход и намериха неоспорими доказателства, че проходите се използват отдавна. Подът беше изтрит и утъпкан, а бандитите бяха оставили празна бутилка от вино, няколко малки свещи и въжета.
Изследването на тунелите не се оказа толкова лесно, колкото му се струваше в началото и докато яздеха обратно към имението, Ник реши, че утре рано ще се върне и ще се опита да открие тунела, по който бе минал нападателят му онази нощ. Подземията бяха като къртичи лабиринт и нищо чудно, ако бандитите се бяха подсигурили с много и различни тунели за бягство в случай, че някой ги завари в скривалището им.
Стигнаха в имението към десет часа изморени и гладни. Никълъс веднага нареди на Билингам да уведоми баба му и Тес, че всички са се върнали невредими. Освободи Джон и се погрижи да настани удобно братята Рокуел по стаите им.
След като изпълни задълженията си на домакин, Ник се оттегли, за да се изкъпе и преоблече. Горещата вана, която го чакаше в стаята му, малко го пооживи. Изяде пълна чиния със сандвичи и изпи една-две чаши портвайн, но мисълта, че скоро щеше да види прекрасната си съпруга, му вдъхна най-много сили.
Въпреки късния час и факта, че баба му си лягаше рано, Ник не се изненада като видя четирите дами да ги чакат нетърпеливо в синия салон. Бомбардираха ги с въпроси веднага щом влязоха.
Никълъс се засмя и вдигна ръка.
— Моля, въпросите един по един.
Тес стоеше зад баба му, сложила ръце на облегалката на стола.