— Нямаше ви ужасно дълго време — каза тя меко, в очите й се четеше радостта, че го вижда. — Баба ти се поболя от тревога.
Ник се усмихна и се приближи до Тес, вдигна ръката й и я целуна.
— А ти, съкровище? — промърмори той. — Ти тревожи ли се?
Тес се изчерви и не смееше да го погледне.
— Разбира се, че не. Всички знаят, че дяволът се грижи за своите хора.
Палас се изсмя.
— Много добре, детето ми! Но стига вече с това — кажете ни какво открихте.
Никълъс ги погледна със съжаление.
— Почти нищо. Разбрахме само, че ще ни трябват няколко дни, за да обходим всички тунели, които излизат от главното помещение на мазето. Там долу е като къртичи лабиринт. Контрабандистите сигурно използват мястото от десетилетия.
— Никога не бях виждал подобно нещо — прибави Рокуел. — Трябва да има няколко десетки тунели. Някои са свързани, други не. Някои продължават до безкрайност, други са дълги по-малко и от сто крачки и внезапно свършват.
— Нищо чудно — каза Палас и погледна Никълъс. — Някои от най-старите тунели са построени, за да осигурят бягството на свещениците и католиците по времето на Корнуел. Бащата на Бенедикт веднъж ми разказа, че били разклонени, за да объркват. И ако, както казваш, контрабандистите ги използват сега, те без съмнение са ги умножили.
Ник се намръщи.
— Ти знаеш за тунелите?
Палас сви рамене.
— Разбира се. Но не знаех, че контрабандистите са ги открили и ги използват. Всъщност умишлено бях забравила за тези проклети тунели, докато не разбрах днес къде сте отишли.
— Умишлено? — попита с любопитство Ник.
Огледа всички и кисело се изсмя.
— Да, забравих, че не сте били родени, освен Маргарет, но и тя е била още дете, когато стана големият скандал и съпругът ми избяга с Тереза.
За момент настъпи тишина и всички погледи се съсредоточиха върху изтощеното лице на Палас.
— Не се ли сещате? — изморено попита тя и когато никой не отговори, въздъхна дълбоко и погледна Никълъс. — Знаеше ли, че кулата, в която беше настанил Тес се намира недалеч от границата между именията Мандъвил и Шерборн?
Никълъс поклати глава и решително я погледна.
— Знам, че не много навътре в земята на Мандъвил е имало някога скрит вход… трябва да има и друг недалеч от нашия дом.
В очите на Никълъс се появи разбиране, Палас кимна и твърдо добави.
— Да. Точно един от тези малки тунели, които днес сте изследвали е бил използван от дядо ти и Тереза, когато са искали да се видят на мястото си за срещи… кулата…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Настъпи болезнена тишина. Всички в стаята знаеха какво й коства на тази горда стара жена да говори така открито за скандала, който преди толкова години бе преобърнал живота й. Върху лицето на Палас се появи изкривена усмивка.
— Сега знаете защо умишлено бях забравила за тези тунели.
Ник коленичи до стола й.
— Бабо! Прости ми. Не предполагах, че… ако знаех, никога нямаше да…
— Знам, скъпи — меко каза Палас, сините й очи бяха пълни с любов. Може би е за добро — с брака ти е поставено ново начало между Мандъвил и Талмъдж. Може би е време старият скандал да бъде забравен. Може би ще откриеш някаква следа в тези тунели, която да ни подскаже къде са изчезнали Бенедикт и Тереза.
Тес изведнъж се сепна — разговорът за Бенедикт и Тереза й напомни за скрития дневник. Как можа да забрави за него? Единственото й извинение беше объркването при връщането на паметта й, пристигането на лелите в кулата и бързата й сватба с Ник. Беше на върха на езика й да изкрещи, че е намерила скрития дневник, но нещо я възпря. Сети се, че съдържанието на дневника на Бенедикт — особено там, където е описвам силната си любов към Тереза и плановете им да избягат — щяха да причинят много болка на лейди Шерборн, нещо, което Тес не искаше да става. За миг й се прииска да запази откритието си в тайна, да остави малкия кожен тефтер да лежи там, където е бил скрит в продължение на почти седемдесет години, но се сети, че в дневника може да има отговор на въпроса, който лейди Шерборн току-що беше задала — накъде са се отправили дядото на Ник и нейната прабаба.
Никой не беше забелязал сепването й и Тес се успокои. Милата й леля Мег бързо беше преодоляла неудобния момент с небрежен разговор. Другите, които даваха време на Палас да дойде на себе си, също се бяха включили и трагичната тема беше забравена — или оставена за бъдещето.
Продължиха да говорят за тунелите, контрабандистите и за това, което Ник и братята Рокуел възнамеряваха да правят на другия ден. Въпреки че им беше много приятно да си бъбрят, беше станало доста късно и скоро се разотидоха по стаите си.