Чувството, че е съпруга на Ник беше ново за Тес и когато той пожела лека нощ на останалите и я последва в стаята й, тя не можа да скрие червенината по бузите си. Сърцето й биеше силно, докато го наблюдаваше как затваря вратата, обръща се и се обляга на нея.
— А сега… — каза той нежно, с блясък в очите, който накара сърцето й да забие още по-бясно, — ето го моментът, който очаквам, откакто напуснах леглото ти тази сутрин.
Дръпна я в прегръдките си и я целуна страстно.
— Господи! — каза той допрял устни до нейните. — Липсваше ми, съкровище — май започнах да усещам нуждата от меден месец.
— О! — замечтано промърмори Тес, мислите й бяха замъглени, устните й пареха от целувката му. — И защо така?
— Защото… — започна той, сложи ръце на бедрата й и я потри о твърдия си член — можем да лежим в леглото през цялото време и да се любим. Никаква баба. Никакви лели. Нито чичовци. Само ти и аз… и едно легло, много голямо легло, с най-мекия матрак, който може да се купи в кралството — наведе се и отново я целуна. За известно време дневникът съвсем изчезна от мислите й.
Спомни си за него доста по-късно, след като Ник й показа колко му беше липсвала. Лежаха по средата на леглото й, а тя дори не си спомняше как се бяха озовали там. Изведнъж се надигна и го погледна ужасено.
— О, Господи! Пак забравих.
— О, и какво пак си забравила? — лениво попита той, твърде изтощен и задоволен, за да обърне сериозно внимание на думите й.
— Дневникът! — възкликна Тес. — Забравих да ти кажа за дневника, който открих зад един камък от камината в спалнята ми в кулата.
Дневникът на дядо ти!
Отне й няколко минути да му разкаже цялата история, като Ник нетърпеливо я прекъсваше с въпроси. Когато свърши, предишното му задоволство се беше изпарило и той я гледаше намръщено.
— Защо, по дяволите, не ми каза по-рано? — настоя той рязко и прокара трепереща ръка през косата си. — Разбирам защо не каза нищо тази вечер — добави Ник по-спокойно. — Всъщност доста умно от твоя страна. По дяволите! Трябваше да ми кажеш преди няколко дни — погледна я мрачно и извика. — Знаеш ли колко важен може да е този тефтер? Ако наистина е дневникът на дядо ми. По дяволите, Тес! Трябваше да ми кажеш много по-рано.
— Ами, боя се, че имах други работи на главата — троснато отвърна тя. — Едва не ме убиха, върнах си паметта… омъжих се за теб, любихме се — ей такива неща.
Настроението му мигновено се промени, раздразнението изчезна от лицето му и той се засмя. Тес го погледна несигурно.
— Ммм… да, мисля, че разбирам как тези неща могат да отвлекат вниманието на някого.
— Да, предполагах, че ще разбереш като се замислиш за минута — отвърна Тес като едва си пое въздух.
Кожата й настръхна, когато той плъзна ръка и погали задника й. Тес със задоволство почувства как Ник отново се възбужда, усещаше твърдия му член между бедрата си.
— И след като… — промърмори Ник, устните му едва докосваха нейните — вече е твърде късно да направим нещо за дневника тази вечер… предполагам, че трябва да си намерим с какво да се занимаваме до сутринта…
Устните му се впиха в нейните и тази вечер Тес вече не се сети за дневника. Както и енергичният й и ненаситен съпруг.
Призори обаче Ник нежно събуди Тес. Тя замига сънено, изненадана да го види напълно облечен.
— Кажи ми пак за дневника, съкровище — прошепна той. — Зад кой точно камък е скрит.
— Ще дойда с теб — нетърпеливо заяви тя, отметна косата от лицето си и понечи да стане от леглото. — Изчакай само минута да се облека.
— Не. Не искам да стъпваш на онова място преди да съм сигурен, че е безопасно. Сега отговори на въпроса ми. Ще отида и ще се върна преди някой да е забелязал отсъствието ми.
Тя не му обърна внимание.
— Няма да идваш с мен! — строго каза той, когато тя започна да облича муселинената си рокля на райета.
— Напротив — уверено отвърна съпругата му. — В противен случай няма да ти кажа кой е камъкът. Въпреки че… — добави тя, докато връзваше косата си с панделка — ако искаш да прекараш няколко часа в разрушаване на камината, нямам нищо против.
— Някога били ли са те като дете? — попита той застрашително.
Тес мило му се усмихна, надигна се на пръсти и го целуна по брадата.
— Разбира се, че не. Мислеха, че това ще разстрои нежната ми натура.
Не обърна внимание на смръщеното му изражение, сложи вълнен шал около раменете си и каза.
— А сега да вървим!
Избързаха надолу по стълбите, но Тес изведнъж се спря и невинно погледна Ник.
— Може би ти ще водиш към конюшните. Боя се, че не знам къде са.
Ник сдържа смеха си, разбра, че не може да й се сърди за дълго. Със закачлив блясък в очите той промърмори.