Ник се обърна към Лангфорд.
— Може да свалите съобщението. Изглежда животното принадлежи на съпругата ми. Тя веднага си го позна. Името му е Фаярбол. Контрабандистите го откраднали от нея една вечер миналата седмица. Голям късмет е, че е попаднал в конюшнята ми.
След като разрешиха загадката около Фаярбол, Ник и Тес влязоха в имението. Вече привършиха закуската си, когато се появиха братята Рокуел и лелите; камериерката на лейди Шерборн съобщи, че госпожата се чувства все още доста изморена от вчерашните събития и ще се присъедини към тях по-късно следобед. Наближаваше пладне и Ник реши, че е време мъжете да подновят разузнаването си из тунелите.
На Тес й се струваше, че времето минава много бавно, но те се върнаха рано, Ник не искаше за дълго да се отделя от нея. По време на вечерята дамите бяха засипани с истории за неуспешното им проучване.
Ник трябваше да се откаже от идеята си да започне да чете дневника на дядо си и се посвети на много по-приятната задача да се люби с младата си съпруга. Направи го с такъв ентусиазъм, че когато се събуди на другата сутрин, Тес замаяно се усмихваше. Усмивката май щеше да остане целия ден върху устните й, защото след като се присъединиха към другите Ник обяви, че за днес мъжете ще се откажат от задачата си и ще останат при дамите.
Очертаваше се да бъде прекрасен есенен ден и след дълга закуска всички решиха да се разходят около имението и се озоваха в голямата розова градина отстрани на къщата. Дамите се наслаждаваха на последните няколко цвята, когато пристигането на една двуколка привлече вниманието им.
Никълъс се стегна. Сигурно Атина се завръщаше, което можеше да означава само едно — съобщението за сватбата му с Тес беше излязло тази сутрин в „Таймс“.
Двуколката спря пред входа и един коняр пое юздите на конете. След миг един слуга скочи отзад и отвори вратата. Като видя досадното изражение на Атина, докато слизаше от двуколката, Ник бавно плъзна ръка около тънката талия на Тес.
Насочи се към стълбището, но ги забеляза и внезапно спря, присви очи като видя Тес, притисната до Ник.
— Господи! — възкликна Атина вбесено. — Значи е вярно. Не можах да повярвам на очите си, когато прочетох съобщението в сутрешния вестник. Толкова бърза сватба, скъпи братко. Защо? Да не би вече да е бременна?
След като изстреля тези грозни думи, тя се извърна и продължи нагоре по стълбите. Всички я гледаха като вцепенени, без да промълвят. Най-накрая Рокуел наруши тишината.
— Хората не ме смятат за проницателен, но едно ще ти кажа — тази твоя сестра не е много доволна от брака ти, стари приятелю!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
На Ник му стана неприятно и устните му потрепнаха.
— Да, може да се каже — промърмори той и подкани гостите си да се качат по стълбите, по които Атина току-що беше изфучала.
Не им се извини заради сестра си. Знаеше, че бракът му с Тес ще предизвика неприятности и подозираше, че най-явно ще го критикува Атина. Но не очакваше толкова открита злоба. Едновременно с естествения гняв, който изпитваше заради обидата към съпругата си, беше и малко объркан.
Вярно е, че Талмъдж имаха право да ненавиждат Мандъвил — освен старата трагедия с Бенедикт и Тереза, имаше един по-скорошен нещастен случай — чичото на Тес стана причина за смъртта на Рандъл. Ник присви устни. Ако това, което беше чувал за този позорен дуел беше вярно, то можеше да се каже, че Рандъл си е получил онова, което е заслужавал като умишлено е предизвикал мъж, добре известен с незаинтересоваността си към оръжията. Да се изправи пред Сидни Мандъвил трябва да е било за Рандъл като да улови риба в кофа с вода и Никълъс подозираше, че именно брат му се е изненадал най-много, когато куршумът на Сидни е попаднал в целта. Разбира се, за Атина нещата не стояха така. Според нея брат им никога не би сгрешил — беше изключително привързана към него… Но щом Палас, която беше страдала много повече от постъпките на Мандъвил, можеше да приеме брака му, защо и сестра му да не можеше?
Пристигането на Атина помрачи настроението на групата. Щом влязоха вътре се разпръснаха, разбирайки, че Ник има нужда да остане сам. Лелите отидоха в библиотеката да се забавляват, а братята Рокуел се отправиха към игралната зала.
Когато останаха сами в кабинета му, Тес нежно каза.
— Лейди Атина е много разгневена заради брака ни, нали?
Ник се намръщи.
— Знаех, че така ще стане, но не очаквах да е толкова злобна. — Срещна разтревожения й поглед и продължи. — Надявам се, че не се обиди много от думите й?