— Но защо, след като и двамата знаем, че може да е истина?
— Мислиш ли, че е възможно да си бременна?
— Не мога да знам със сигурност толкова скоро — натъртено отвърна Тес. — Минали са едва десет дни след първата нощ в „Черното прасе“.
Изражението му омекна. Вдигна ръката й и целуна дланта. Вгледа се в очите й и дрезгаво каза.
— Понякога забравям колко отскоро се познаваме — времето ни завъртя в истинска вихрушка, нали, съкровище?
Тес бавно кимна, в гърлото й заседна буца. Нямаше значение дали го познава от десет дни или от десет години, съмняваше се, че ще го обича повече, отколкото сега. В много отношения той олицетворяваше мечтите на повечето девойки — чаровен и един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала. Някои може би намираха обстоятелствата около запознанството и брака им доста впечатляващи и не биха се поколебали да прекарат остатъка от живота си с мъж като Ник Талмъдж — дори и да не беше споменавал и една дума за любов. Беше се показал като благороден, стабилен мъж, дори снизходителен, и Тес не можеше да отрече, че е мил с нея и лелите й. Въпреки че се примири с брака си, все още й се искаше да се бяха срещнали при други обстоятелства. Бракът им щеше да бъде толкова по-сладък, ако знаеше, че Ник тайно се е интересувал от нея и не се е оженил насила.
Последните няколко дни се убеждаваше, че е твърде много да иска от него да я обича толкова, колкото я и желаеше, но не успя. Искаше не само името и тялото му — най-много искаше сърцето му…
Когато Тес не отговори веднага, той стисна ръката й.
— Не съжаляваш за брака ни, нали?
Тя се усмихна и поклати глава.
— Не. Просто си мислех как ли щяха да се развият нещата, ако се бяхме срещнали при други обстоятелства…
Ник дяволито се усмихна и я притегли в прегръдките си.
— Искаш да кажеш, ако те бях видял някоя вечер в Амък?
Тя кимна. С широко отворени очи се вгледа в прекрасните му черти. Дишането й се учести от израза в закачливите му очи и попита.
— Какво щеше да направиш тогава?
— Ами… — каза бавно той и потри устни о нейните — щом откриех коя е очарователната малка госпожица с огнените къдрици щях да изпадна в див гняв.
— Защо? — запита тя леко разтревожена.
— Защото щях да се ядосам като разбера, че единствената жена в цяла Англия, която най-накрая е привлякла вниманието ми, е една от онези Мандъвил! Щях да съм вбесен от номера, който съдбата ми е изиграла.
Въпреки закачката в думите му, Тес продължаваше да чувства тежест в гърдите.
— Толкова много ли ме мразиш, както и семейството ми? — прошепна тя.
Ник я притисна до себе си.
— Тес, малко глупаче! Луд съм по теб и когато те държа в прегръдките си, омразата е последното нещо, за което се сещам.
Целуна я, езикът му проникна надълбоко в устата й и за известно време Тес забрави за факта, че да си луд по някого не е същото като да си влюбен. Когато устните им се разделиха, очите й светеха. Обхвана врата му и палаво каза:
— Мислиш ли, че трябва да изпратим бележка на Авъри, в която да му благодарим, че ме е подтикнал да избягам от покровителството му?
Ник я стрелна с поглед.
— Не! — твърдо отвърна той. — Авъри Мандъвил никога няма да получи благодарности от мен. Но можем да му пратим съобщение, в което да искаме всичките ти вещи, както и тези на лелите ти, да бъдат незабавно изпратени в имението Шерборн.
— О, Боже! Ще бъде абсолютно вбесен!
Ник се усмихна.
— Знам — пусна неохотно Тес и я помоли. — Ще имаш ли нещо против да се присъединиш към лелите си? Искам да започна да чета дневника, а и трябва да говоря с Атина.
Тес го погледна разтревожено.
— О, Ник… не се карай с нея. И без това напрежението напоследък беше голямо. Моля те, не можеш ли да си затвориш очите? Дай й време да свикне с мен. За нея е голям шок, но сигурна съм, че след време всичко ще си дойде на мястото.
Ник изсумтя.
— Не мисля, че говорим за един и същи човек. Атина е много твърдоглава и не разбира от дума. А и тя ме мрази от раждането ми. Не одобрява това, че аз заех мястото на Рандъл. Бракът ми с теб за нея е още един пример за това колко съм недостоен за граф на Шерборн. Повярвай ми — Атина няма да промени мнението си независимо колко време й дам. Въпросът трябва да се разреши сега, не бива да се загърбва. А и не искам пак да те обижда, нито баба ми или гостите ми да търпят злобните й тиради.
— Разбирам — бавно каза Тес, искаше й се да има мирно разрешение. Израснала като единствено дете и заобиколена от любящи роднини, на Тес й се виждаше тъжно, че Ник и единственият му жив родственик са изправени един срещу друг — и то заради нея!
Леко и несигурно му се усмихна и промърмори.