И той самият скоро забрави кръстника Бинсвангер и своя ангел. Наоколо кипеше богат живот и Аугустус се носеше на вълните му. Никой не можеше като него да язди през ехтящи улици и да поздравява гледащите го с възхищение момичета с присмехулни погледи. Никой не умееше така леко и с увлечение да танцува, така умело и изискано да кара кола и шумно и пищно в някоя лятна вечер да гуляе в градина. Богатата вдовица, чийто любовник беше той, му даваше пари, дрехи и коне и всичко, от което се нуждаеше и искаше да има. С нея той пътува до Париж и Рим и спеше в коприненото й легло. Негова любима обаче беше една кротка, руса бюргерска дъщеря, която нощем, с опасност да ги види баща й, той посещаваше в градината и която му пишеше дълги пламенни писма, докато пътуваше.
Но веднъж Аугустус не се върна. В Париж бе намерил приятели и тъй като богатата любовница му бе дотегнала, а и следването отдавна също му бе омръзнало, той остана в далечната страна и живееше както големците. Държеше коне, кучета, жени, губеше пари и печелеше пари при големите рулетки и навред имаше хора, които го следваха, вървяха подире му. Казваха, че са привързани към него и му се подчиняваха. А той се усмихваше и приемаше всичко, както някога като дете бе приел пръстена на малкото момиченце. В очите му и на устните му гореше магията на желанията, жени го обграждаха с нежност, приятели го ласкаеха и никой не виждаше, той самият едва ли усещаше колко празно е станало сърцето му и алчно, а неговата душа боледуваше и страдаше. Понякога биваше уморен от това да бъде обичан от всички и самотен, предрешен, минаваше през чужди градове и навред намираше хората глупави и че е прекалено лесно да бъдат спечелени, и навред любовта му изглеждаше жалка, когато усърдно тичаше след него и се задоволяваше с толкова малко. Често изпитваше отвращение към жени и мъже, защото не бяха горди, и по цели дни прекарваше сам със своите кучета или в планините в красиви местности за лов. И изпитваше по-голяма радост, ако бе проследил и улучил някой елен, отколкото да се домогва до някоя красива и разглезена жена.
Веднъж при пътуване по море той съзря младата жена на някакъв посланик, строга, стройна жена от северняшката аристокрация, която стоеше сред мнозина други знатни жени и светски хора чудно усамотена, горда и мълчалива, сякаш никой не й беше равен, а когато Аугустус я забеляза и взе да я наблюдава, стори му се, че нейният поглед само бегло и равнодушно го докосна, помисли, че сега той за най-най-пръв път узнава какво значи любов, и реши да спечели любовта й и от този момент нататък във всеки час на деня искаше да бъде близо до нея и пред погледа й, и тъй като сам все още бе заобиколен от мъже и жени, които му се удивляваха и търсеха допир с него, той се отнасяше със строгата красавица сред обществото на пътниците като княз със своята княгиня, а и мъжът на русокосата го удостояваше с внимание и се стараеше да му се хареса.
Никога не бе смятал за възможно да остане сам с чужденката, докато в един южен пристанищен град цялата група пътешественици не слезе от кораба за няколко часа, за да се разходи в чуждия град и отново за известно време да усети земя под краката си. В това време той не се откъсваше от тази, в която бе влюбен, докато не му се удаде в навалицата на един пъстър пазарен площад да я задържи, повеждайки разговор. Безкрайно много малки мрачни улички се вливаха в този площад и той я отведе в една такава малка уличка, която му се видя приятна и където изведнъж се почувства сам с жената, без нейната среда, изпита плахост, обърна се към нея засиял, взе колебливите й ръце в своите и я помоли да избягат заедно, да остане тук с него в страната, на сушата, а после да избягат.
Чужденката беше пребледняла и заби поглед в земята.
— О, не, това не е рицарство — каза тя тихо. — Нека забравим какво сте ми казали.
— Аз не съм рицар — извика Аугустус, — аз съм влюбен, аз съм обичащ и не зная нищо друго освен това, че обичам, и нямам никаква друга мисъл освен тази да бъда с вас. Ах, красавице, ела с мен, ще бъдем щастливи!
Тя сериозно и укорително го изгледа със светлосините си очи.
— Откъде можете да знаете, че ще е така? — пошепна тя. — Защо мислите, че ви обичам? Аз не мога да лъжа. Вие сте ми приятен и често пожелавах да бихте били мой мъж, защото вие сте първият, когото обичам от сърце. Но как може любовта да се заблуждава толкова много. Никога не съм мислила, че е възможно да обичам човек, който не е чист и добър. Сто пъти по-приятно би ми било да остана при моя мъж, когото обичам по-малко, който обаче е рицар на честта и благородник, какъвто вие не познавате. А сега не ми казвайте нито дума повече — и го помоли да я отведе на кораба обратно, иначе щяла да извика чужди хора да й се притекат на помощ срещу дързостта му.