Сам беше преобразен. И понеже този път бе постигнал истинското, вечното преобразяване и понеже от една половина бе станал цялост, от този час можеше да продължи да се преобразява, колкото си пожелае. През неговата кръв несекващ течеше вълшебният поток на бъдното, вечното имаше дял във всекичасно възникващото творене.
Той стана кошута, стана риба, стана човек, облак и птица. Във всеки образ обаче Пиктор бе цялост, беше двойка, в себе си имаше луна и слънце, имаше мъж и жена, течеше като река двойник през страните, а на небето светеше като двузвездие.
1922