И макар той да я умоляваше и да скърцаше със зъби, тя се отвърна от него и би тръгнала сама, ако мълчешком той не я придружи до кораба. Там поиска да свалят куфара му на сушата и не се сбогува с никого.
От този момент щастието на многообичания почна да залязва. Станаха му омразни добродетелта и почтеността. Той ги тъпчеше с крака и изпитваше удоволствие да изкушава добродетелни жени с всички изкуства на своето обаяние и да ограбва безобидни хора, които бързо спечелваше за приятели, а после да ги изоставя с присмех. Той довеждаше до бедност жени и момичета, които после веднага отхвърляше, търсеше младежи от благородни семейства, които изкушаваше и проваляше. Нямаше удоволствие, каквото той да не търси и изчерпва, това не го уморяваше. Нямаше порок, който да не бе познал и отново отхвърлил. Но в сърцето му вече нямаше и радост и на любовта, която го пресрещаше отвред, не откликваше в душата му нищо.
В една красива вила край морето той живееше мрачен и навъсен, измъчваше жените и приятелите, които го посещаваха, с най-безумни капризи и злини. Копнееше за това да унижава хората и да им показва всякакво презрение; беше преситен и пренамръщен от любовта, която го обграждаше, без да е молил, без да я бе изисквал и без да е заслужил; чувстваше липсата на стойност в своя пропилян, съсипан живот, тъй като никога не бе давал, а винаги само вземал. Понякога за известно време Аугустус гладуваше, за да изпита после истинска жажда и да може да утоли изискването й. Сред приятелите му се разнесе вестта, че бил болен и се нуждаел от спокойствие и самота. Пристигаха писма, които той никога не четеше, и загрижени хора питаха прислугата как се чувства. Ала той стоеше сам дълбоко помрачнял в залата над морето, целият му живот беше празен и опустошен и така лежеше пред него без следа от любов като сив, солен, надигащ се прилив. Изглеждаше погрознял, както седеше скупчен в креслото до високия прозорец и сякаш спореше със себе си. Белите чайки се носеха от крайбрежния вятър, той ги гледаше с празен поглед, от който бе изчезнала всяка радост и всяко съчувствие. Само устните му се усмихваха сурово и зло, когато приключваше с мислите си и звъннеше на камериера. И тогава в определен ден покани на празник всичките си приятели; намерението му бе да наплаши и осмее дошлите, като им даде възможност да хвърлят поглед към празната му къща и към собствения му труп, защото твърдо бе решил преди това да сложи край на живота си, като се отрови.
Вечерта преди замисления празник той изпрати цялата си прислуга вън от къщи, за да стане тихо в големите стаи, и в своята спалня се зае да разбърка една силна отрова в чаша кипарисово вино и я допря до устните си. Тъкмо когато щеше да я изпие, на вратата се почука и тъй като той не отговори, вратата се отвори и вътре влезе дребен, възрастен мъж. Той се приближи до Аугустус, грижливо изтръгна от ръката му пълната чаша и с добре познат глас каза:
— Добър вечер, Аугустус, как си?
Изненаданият, раздразнен и засрамен, се усмихна иронично и каза:
— Господин Бинсвангер, още ли сте жив? Отдавна не съм ви виждал, а вие наистина изглежда, че не сте остарели повече. Но в момента ми пречите, скъпи мой. Аз съм уморен и тъкмо исках да взема едно приспивателно средство.
— Виждам — отговори кръстникът спокойно. — Ти искаш да вземеш приспивателно и си прав, то е последното вино, което още може да ти помогне. Но първо нека си побъбрим малко, момчето ми, и тъй като аз съм изминал далечен път, нали няма да ми се сърдиш, ако се освежа с една малка глътка? — С тези думи той взе чашата, допря я до устните си и преди Аугустус да може да го спре, я вдигна и с бързи глътки я изпи. Аугустус беше смъртно пребледнял. Той се спусна към кръстника си, разтърси го за раменете и закрещя високо:
— Старче, знаеш ли какво изпи?
Господин Бинсвангер кимна с мъдрата си сива глава и се усмихна:
— Това е кипарисово вино, както виждам, и не е лошо. Изглежда ти не търпиш лишения. Но аз имам малко време и не искам дълго да те обременявам, ако желаеш да ме изслушаш.
Обърканият мъж изгледа кръстника си с ужас в светлите очи и очакваше от миг на миг, че ще го види да рухва. Междувременно кръстникът се настани удобно в едно кресло и кимна на младия си приятел.
— Загрижен ли си, че глътката вино може да ми навреди? Тогава бъди спокоен. Много приятелско от твоя страна е, че изпитваш загриженост за мене. Аз не предполагах това. Но нека сега да си поговорим както в някогашните времена. Струва ми се, че ти вече се насити на лекия живот, така ли е? Мога да те разбера. А когато си тръгна, отново можеш да напълниш една чаша и да я изпиеш. Но преди това трябва да ти разкажа нещо.