— Какво става? — попита той, като беше наясно, че детективът не може да предположи, че той е само един невинен случаен свидетел. На улицата живееха още две семейства и всички те вече бяха дали показания.
Реми беше направил правилен избор. Детективът беше италианец. Позна го по акцента му, когато му отговори на френски. Без съмнение беше пристигнал от италоговорящата част на малката Конфедерация Хелвеция, далеч не така строг, както немскоезичните швейцарци и жителите на Женева.
Детективът изглеждаше леко нетърпелив.
— Кой сте вие?
Реми извади портфейла си и му подаде документите си. Мъжът бе впечатлен.
— Изглежда е тройно убийство. Защо се интересувате?
— Изяснихте ли самоличността на жертвите?
Въпреки официалните дипломатически документи на Реми, детективът беше предпазлив.
— Да не би да имате да ми казвате нещо?
Губеха си времето, не стигаха до нищо, отговаряха на въпросите си с въпроси.
Много спокойно Реми започна да обяснява.
— Сигурен съм, че вече знаете, че две от жертвите са Мари Клод и Анри Симоне. Смятам, че мога да ви предоставя информация за третата жертва и може би да ви помогна при разследването.
Детективът не беше особено висок, но понеже имаше широки плещи, удължена горна част на трупа и голяма глава, изглеждаше по-едър, отколкото беше. Реми бързо прецени, че на възраст е между тридесет и пет и петдесет, трудно беше да се каже по-точно, защото лицето му приличаше на смачкана възглавница. Имаше мила усмивка и се държеше любезно. Реми му подаде ръката си. Здраво ръкостискане, а очите му бяха остри, тъмни и прями.
— Бихте ли ми казали името си, господин детектив? — учтиво попита Реми.
— Луиджи Риалто — отговори мъжът, преди да попита на свой ред: — Защо проявявате интерес към тях?
— Сигурно сте осведомен, че тяхната дъщеря изчезна безследно преди повече от година — отговори Реми.
В този момент му стана ясно, че Риалто бе разбрал, че това не е празен разговор. Той улови Реми под ръка и го поведе към една кола. Мина пред него и отключи вратите, след което му даде знак да влезе вътре. Реми заобиколи откъм страната на пътника и се качи в колата.
През следващите петнадесет минути Реми разкри само толкова от информацията, колкото беше достатъчно, свързана със случая на Риалто. Той обясни, че Доминик Симоне е терористката самоубийца, която се беше самовзривила във „Фуке“. Като избегна въпроса за бебето, той разказа на детектива за връзката й с Андреас Карим и Петер Тоглин и завърши с участието на Тоглин и сестра му в атентата. Към този момент Риалто изгаряше от нетърпение да бъде въвлечен в нещо по-голямо от убийството. Ако успееше да арестува Тоглин и Бригите Карим по обвинение за измама и тероризъм, това със сигурност нямаше да му навреди на кариерата.
— Ние от дълго време държим Тоглин под око — призна Риалто. — За съжаление, не можехме да го свържем пряко с нищо престъпно. Той действа точно на границата на закона. Що се отнася до сестра му, знаем, че тя е пренасяла големи суми пари в брой между Швейцария и Саудитска Арабия. — Той вдигна ръце в знак на примирение със съдбата. — За съжаление, всеки път, когато получехме сигнал и я спирахме на летището, за да я претърсим, но не намирахме нищо.
— Аз мога да помогна, но имам няколко условия — каза Реми. Риалто кимна.
— Най-напред не искам да говорите за това до утре на обяд. На второ място искам да установя самоличността на третата жертва.
— Това пък защо?
— Подозирам, че е един от нашите хора. Той беше тук, точно, за да се избегне това, което се е случило. За съжаление, това вероятно му е струвало живота. — Имаше и последна молба. — Ако е нашият човек, ще ви бъда благодарен да предадете трупа на нашия консул в Женева.
Риалто кимна.
— Разбира се — каза той. — Ще се погрижа за това. — Той се обърна на седалката, така, че застана с лице към Реми. — Но защо трябва да се пази мълчание до утре на обяд?