След като дълго беше обсъждал въпросите, Али беше взел решение да не се облича в традиционните арабски дрехи за пътуването. Той предпочете да привлича колкото се може по-малко внимание към себе си. Имаше хора дори в приятелска Франция, които щяха да бъдат изключително доволни да решат, че е важно да се обърне внимание на пристигането му и да се направи спектакъл от присъствието му там. Той беше облечен в консервативен двуредов официален костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, носеше черни очила и приличаше на всеки друг възрастен и заможен арабин от някоя страна от Залива, който пристига във Франция за развлечение или на посещение при частен лекар.
Нисък на ръст мъж, който винаги бе имал крехко телосложение, сега, в златната си възраст, той продължаваше да се поддържа стегнат, внимаваше какво яде и спортуваше. Лицето му беше ъгловато, с едър нос, тънки устни и тъмни очи, леко раздалечени под гъстите му вежди. Косата му беше побеляла преди десетина години и той я носеше късо подстригана. Беше почти на осемдесет, но не бе забавил крачка, нито умствената му дейност се беше влошила, нито нравът му се бе укротил. Беше мъж, който бе станал баща на двадесет и три деца от шест жени, и когато ставаше въпрос за религия, за гени и за насилие, той беше истински чревоугодник. Проявяваше нетърпимост към глупостта, неуместната сантименталност или чувства и затова, когато пристигна в джамията и слезе от колата, за да попадне в прегръдките на истеричната си жена, първата му реакция беше да я бутне настрани. Всякаква публична проява на обич или непристойна демонстрация на скръб го отвращаваха. Чувството за дълг, обаче, му подсказваше да й разреши този миг на интимност между двама души, които споделяха невъобразимото преживяване от погребението на своето дете. В действителност споделянето на каквото и да било с Бригите беше станало толкова рядко, също както и миговете им на съучастничество бяха станали несъществуващи. Те почти не се виждаха, а когато разговаряха, то беше само за пари. Макар че Бригите беше двадесет години по-млада от него, тя не се бе състарила по добър начин. За Али, тъй като тя беше станала още по-западна в поведението и вкусовете си, външно красотата й отдавна бе по-увяхнала. У нея, по негова преценка, вече отсъстваше всякакво достойнство. А това, което за него бе още по-отблъскващо, беше отсъствието на верски убеждения. За него тя беше човек, който по-скоро може да бъде съжаляван, отколкото ненавиждан. Душата й се бе превърнала в камък, беше атрофирала и се бе опустошила.
Когато пристигна, той видя, че присъстват малцина, които да отдадат почит на сина му. Шуреят му, когото сърдечно бе прегърнал, Енрике, имамът и двама други свещенослужители, които щяха да помогнат на Али да приготви тялото на сина си за погребението. Гробарите чакаха дискретно на разстояние. Според обичая предния ден беше отправен призив в квартала към около четиридесет мъже мюсюлмани да се представят в джамията, за да помогнат при церемонията.
Ако умре един мюсюлманин и четиридесет мюсюлмани се включат в салатул джаназах, последната молитва за мъртвите, Аллах ще приеме техните молитви за него.
В шест часа сутринта Реми, придружен от двама служители от френската имигрантска служба влезе в апартамента на алжирско семейство, което бе пристигнало в страната без документи. Сградата, която беше в съседство с джамията, беше едно субсидирано от правителството жилище, в което се бяха настанили главно арабски семейства на имигранти. Бяха необходими не повече от десет минути, за да се обезпечи достъпът до малкото апартаментче, да се успокоят истеричната жена и майката на младия човек и да се повикат двете полицейски служителки, които чакаха в полицейската кола, за да ги охраняват, докато погребението свършеше. На мъжа сложиха белезници и го отведоха през приземния етаж и през една странична врата навън, като го качиха в полицейска кола без отличителни знаци.
Десет минути по-късно Реми, облечен с традиционен халат, излезе от сградата и се отправи към джамията. Беше почти шест и половина сутринта. След петнадесет минути други мъже от квартала, също облечени в традиционни мюсюлмански дрехи, пристигнаха, за да помагат при ритуала. Никой не бе осведомен за самоличността на покойника. Точно в осем без петнадесет се появи един от помощниците на имама и изброи първите четиридесет души. Реми беше в първите редици на групата. Под връхния си халат, от дясната му страна беше закачен на ремък автоматичен пистолет 38-ми калибър.