Застанал в двора, той се чувстваше спокоен и щеше да остане така, ако внезапно слухът му не бе оскърбен от ридания, последвани от неудържимо хлипане и пронизителни писъци. Вълна на гняв го заля. Липсата на въздържаност у Бригите по време на този свещен момент отново бе в противоречие с мюсюлманския закон. Той вдигна глава и прошепна нещо в ухото на имама. Светият мъж му отвърна и Али, изглежда, прие отговора му. Не се направи нищо, за да успокоят Бригите, която сега само плачеше тихо. Шуреят му се бе приближил до нея, а Енрике бе застанал от другата й страна, като и двамата я подпираха, за да не падне. Когато огледа групата, Али забеляза, че към тях се бяха присъединили още двама мъже. След като ги огледа подозрително за миг, той успя да привлече погледа на шурея си и му даде знак да дойде при него.
На арабски Али го попита:
— Кои са онези мъже?
Тоглин се наведе, за да прошепне на ухото му.
— Единият е лекарят, който пристигна от Монтрьо — обясни той, — а другият мъж го придружава. Или му е шофьор, или колега. Да попитам ли?
Али го отпрати с жест:
— Не е необходимо.
Макар да отдаде дължимото на лекаря за това, че се бе появил тук, той си отбеляза в ума да задържи парите, които му беше обещал, ако излекува Андреас. Намираше се в непозната страна, на чужда земя и без всякаква закрила от приятелски настроено правителство. Никакво друго отмъщение не беше възможно.
Тоглин се върна да заеме мястото си до Бригите.
Ако Али не беше толкова обезумял от скръб, той вероятно щеше да настои шуреят му да се осведоми кой е другият мъж. Ако Тоглин не беше толкова погълнат от задачата си да обуздава Бригите, той сигурно щеше да направи това, дори и без да го бяха помолили. Но нито единият, нито другият дори не помисли да разпитва за човека, който беше влязъл в двора с лекаря и бе застанал до него, водейки непринуден разговор, което от разстояние правеше да изглежда така, сякаш двамата бяха заедно. Непознатият опечален беше всъщност Дерик Ландън, който бе съумял да влезе в двора. В подходящия миг той щеше да извади бяла кърпичка от вътрешния си джоб и да избърше лицето си с нея. Това щеше да бъде сигналът всичко да се превърне внезапно в преизподня.
Гробът беше изкопан достатъчно дълбоко, за да покрие тялото на сина му според мюсюлманския закон, перпендикулярно на посоката киблах9. Това беше мигът, който, както Али знаеше, щеше да предизвика още по истерична реакция от жена му. Според мюсюлманската религия на жените не се разрешаваше да присъстват на погребения. Той погледна нагоре и видя, че Тоглин обяснява точно това на Бригите. Тя се подпря на брат си и за миг Али си помисли, че е припаднала. Но също така внезапно тя пак се изправи. Плачът й беше затихнал. Подкрепяна от брат си тя идваше към него на път към вратата, която водеше в джамията. Но когато го наближи, тя спря. Али я изгледа с поглед, който почти изразяваше някакво съжаление. Очите й бяха подути, а лицето й бе почервеняло и подпухнало от плач. Но това, което го хипнотизира, беше устата й, изкривена в израз на омраза и презрение, докато го гледаше втренчено. А след това, без предупреждение тя се изплю в лицето му. Али се обърна настрани. В двора се разнесе всеобщо ахване. Халил скочи напред и я изтика. Тоглин здраво я хвана под ръка и бързо я изведе от двора на безопасно място в джамията. Като избягваше да гледа в очите всички свидетели на оскърблението, Али бръкна под дрехата си за носна кърпичка, с която изтри плюнката. Нямаше какво да каже.
Реми се премести колкото се може по-надясно, без видимо да се отделя от групата. Четиридесетте мюсюлмански мъже се бяха събрали край гроба и четяха и пееха молитвите. Той сега бе застанал близо до имама, който заедно с Али и Тоглин щеше да спусне тялото в гроба. Халил не се отделяше от Али, готов да му помогне да вдигне тежестта на момчето или да го отведе, ако припаднеше от отчаяние. Али гледаше зейналата дупка в земята. Имамът беше близо до тях и шепнешком даваше указания на арабски.
Али кимна и започна да рецитира молитвата.
Бисмаллахуа ала миллатирасулиллах, в името на аллаха и в името на вярата на пророка на аллаха.
Той се наведе, докосна нежно лицето на сина си и провери дали е обърнато към киблах.
Реми огледа цялата група и накрая се спря на Дерик Ландън. За миг не успя да си спомни кой е. След това се сети. Предположи, че Дерик е човекът, който щеше да даде сигнал за начало на операцията.