Тялото беше спуснато в земята. Върху него поставиха пласт дърва, за да не може пръстта да се опре в останките му, когато засипеха гроба. След като тялото беше напълно засипано със същата тази пръст, изкопана от гроба, Али, Тоглин и Халил пристъпиха напред. Всеки хвърли шепа пръст в гроба и каза на свой ред:
Минхаа халакнаа кум, от пръст те създадохме,
уа феехаа ну’ееду кум, и в пръстта ще те върнем,
уе минхаа нухриюку, тааратан’ухраа, и от пръстта ние пак ще те вземем.
Али бе укорил съпругата си, за това, че бе действала в разрез с мюсюлманската традиция, като е проявила неуместно скръбта си. Ако някой му бе казал, че и той ще се държи по същия неприемлив начин, би го ударил. Но го направи. И то само защото дори Али Карим, един мъж толкова властен и безпощаден, се оказа неподготвен за непоносимата болка, с която се изпълни сърцето му, когато загуби детето си. Приведен, той се разплака и хлипове на отчаяние разлюляха тялото му в скръбта му по този негов син, когото той обичаше повече от самия живот. Халил беше до него, за да го улови. Всички други останаха на почтено разстояние. — Той беше един съсипан човек.
Тридесет и трета глава
Реми беше застанал в двора заедно с останалите тридесет и девет мъже в очакване на пристигането на тялото. Ритуалът и благоприличието изискваха от него да остане спокоен. Напрежението растеше и той с всички усилия се опитваше да контролира ръцете си да не се отварят и затварят нервно в юмруци.
След няколко мига Али Карим, Халил, имамът и двама от религиозните му помощници се появиха, понесли повитото тяло на Андреас. Реми беше станал свидетел на цялата сцена и знаеше, че Бригите, съгласно обичая, беше отстранена от двора, където можеше да се върне, едва след като тялото на сина й бъдеше положено в земята. Реми се премести леко по-наблизо до мястото, където стоеше Петер Тоглин, и забеляза как Дерик се придвижи леко зад Енрике. Али Карим плачеше и Халил, поставил ръката си на рамото на саудитския арабин, бе свел глава надолу, за да го успокоява. Точно тогава Бригите пак се върна в двора. Тоглин се насочи към нея, последван от друг човек, който по-късно щеше да бъде разпознат като лекаря Ханс Фелс. Дерик също се придвижи натам. Сега той стоеше достатъчно близо до Али Карим и Халил, за да може да ги докосне.
Всичко стана бързо.
Дерик извади бяла носна кърпичка и избърса челото си. През следващите няколко секунди се разнесоха звуци от трошене, двойната дървена врата към двора беше разбита и отворена, а в двора нахлу отряд жандарми. С насочени автомати и с цяла какофония от шума на обувките им, които скриптяха в чакъла, заглушили писъците и виковете на изумление, отрядът се разгърна и зае позиции из целия двор. Отрядът ОСО от покрива изстреля няколко реда над главите на тълпата. Реми остана абсолютно неподвижен и посегна под горната си дреха да извади 25-калибровия си пистолет. Когато го измъкна, той улови Тоглин през врата и насочи оръжието си към главата му.
— Не мърдай — строго му нареди шепнешком той.
Швейцарският банкер не беше човек с кураж да се съпротивлява. Той беше и твърде стреснат, за да помръдне. При все това Реми го бе притиснал така, че той едва дишаше.
Настана хаос, когато групата мюсюлмани, повикани за молитвата, се опита да избяга навън през разбитата дървена врата. В онзи момент Реми разбра, че те се боят, че могат да ги депортират и нямат никаква представа кой е покойникът и кое е семейството му.
Имамът и двамата му помощника се опитаха бързо да се оттеглят в джамията. Но, заобиколени от войници, които застанаха на пътя им, те накрая бяха отведени в сградата заедно с тридесет и деветимата оплаквача. Неколцина от жандармите, които бяха нахлули в джамията, вече бяха заставили Халил и Енрике да застанат на колене със сплетени зад тила ръце. Други двама бяха задържали Али, а още шестима се бяха приближили, за да го заобиколят в един по-тесен кръг. Реми видя, че Дерик се насочва към Бригите.
Тя стоеше замръзнала на мястото си и, както изглеждаше, беше безсилна да проумее разигралата се сцена. Ханс Фелс също стоеше неподвижно, неспособен да реагира и не изглеждаше нито изплашен, нито изненадан. Беше като вцепенен. За тридесет секунди дворът се преобрази в боен лагер. Трима въоръжени мъже дойдоха при Реми и щракнаха белезниците на Тоглин, като го отведоха в чакащата полицейска кола. Лекарят понечи да изтича след тях, но веднага беше задържан. Реми остана неподвижно миг-два, наблюдавайки как Дерик с пистолет в едната ръка улови Бригите за рамото й и я завъртя да се обърне. Тя внезапно се изтръгна от хватката му.