В отговор Лекси кимна, сякаш преценяваше обяснението му, преди да премести вниманието си към келнера, който пак се беше появил да вземе поръчката й.
— Ще взема морски език — каза тя. Имаше ли значение? Тя нямаше апетит.
Когато келнерът отиде при масата на Реми, Лекси обърна глава и погледна надясно. Две блондинки, излезли от фотографии на модни тоалети на Версаче, се хранеха с един ужасно дебел мъж. Между загребванията с лъжицата на шоколадовия мус дундестите ръце на мъжа се редуваха да шарят от голата ръка на едната от гостенките му на обяда до заобленото рамо на другата. След като събра и последните няколко дразнещи трохи от масата, келнерът остана да се навърта зад стола на дебелия мъж, изчаквайки да запали пурата му, която мъжът беше извадил от вътрешния джоб на сакото си след приключване на обяда и я беше оставил грижливо до кафето си. Лекси пак съсредоточи вниманието си към Шан-з-елизе с чувството, че е посетителка от друга планета — ползваше се с привилегиите на почетна гостенка, но носеше и бремето на затворническите окови. Като се пресегна надолу, тя докосна леко урната с пръсти. В този миг забеляза сив мерцедес, който спря на тясната пътна лента, водеща надолу към подземния паркинг. Зад волана седеше мъж, а до него, на седалката на пътника — жена. В ръцете си жената държеше бебе. Лекси наблюдаваше как шофьорът слезе и отиде до ъгъла, където изчезна в един от новите цилиндрични писоари от неръждаема стомана. Жената с бебето остана на седалката в колата.
На разстояние няколко дължини зад мерцедеса смартът спря и паркира до стария кестен, който отчасти препречваше доста голяма част от терасата на „Фуке“. Стъклото от страна на пътника бе свалено и отново същата червенокоса жена от летището насочи малката видеокамера към мерцедеса. Спътникът й се наведе напред и подпря ръцете си отгоре на кормилото, като очите му оглеждаха терасата и тротоара, които се виждаха от удобната позиция в колата. Внезапно жената изруга. В отговор мъжът се наведе напред. Той успя да види как шофьорът на мерцедеса излиза от колата и се отправя към писоара на ъгъла. Жената промени позицията си и насочи видеокамерата към мъжа и го проследи, когато той извървя няколко метра и стигна до цилиндричната врата на писоара, където потърси в джоба си дребни пари. Докато жената снимаше, шофьорът на смарта беше обърнал погледа си към пътничката в мерцедеса, която слезе от колата на тротоара, като продължаваше да държи бебето в ръце. Когато леко обърна глава, забеляза и друга жена, която идваше откъм терасата на „Фуке“. Стори му се, че двете жени вървят една към друга.
Докато наблюдаваше безцелно мерцедеса, Лекси забеляза, че вратата откъм страната на пътника се отваря. Точно в този момент реши да вземе шепа прах от урната и да я разпилее пред „Фуке“. Ако не извършеше този пръв жест, може би никога нямаше да може да изпълни задачата, която я бе довела в Париж. Тя придърпа шала върху раменете си, посегна под масата и леко вдигна капака. Гребна само толкова прах, колкото можеше да се побере в ръката й, изправи се и бавно отиде до тротоара. Когато приближи мерцедеса, разпръсна прахта, която литна, понесена от топлия пролетен ветрец. Това искаше Ник, каза си в опит да се успокои. Изпълняваше обещанието си пред него. Когато се обърна, за да се върне на масата си, жената с бебето излезе от колата. Тя се приближи до Лекси и бързо й каза нещо на френски. Първата реакция на Лекси бе да я помоли да говори по-бавно. Жената кимна и повтори молбата си по-отчетливо.
— Може ли, моля? — попита тя и й подаде детето.
Инстинктивно Лекси избърса прашните си ръце в панталоните, преди да ги протегне. Бебето изглеждаше щастливо и спокойно и изобщо не се разтревожи, че го оставиха в ръцете на друг човек. Като направи жест към „Фуке“, жената внезапно се развълнува.
— Влезте вътре — каза тя. — Там е една моя приятелка. Тя ще вземе бебето.
Лекси се готвеше да протестира, когато жената повтори:
— Хайде, само влезте вътре. Не се безпокойте. — След което сякаш внезапно се беше сетила, добави: — Две минути. — Вдигна два пръста и повтори: — Две минути.
Лекси се опита да види къде вътре във „Фуке“ чака приятелката на жената. Невъзможно беше. Твърде много хора се бяха събрали там. В този момент, когато бебето вече беше в ръцете й, Лекси прецени, че жената просто иска да паркира колата си правилно. Тя се обърна, отиде към терасата, прекоси я и влезе в ресторанта.
Реми обърна внимание на сцената с интерес и любопитство. Втренченият му поглед проследи Лекси, докато тя изчезна вътре. Той отново погледна часовника си. Беше точно два без петнадесет.