Лекси грижливо остави бебето върху масата и сложи ръка върху коремчето му, докато с другата си ръка ровеше из чантата. Тя свали мокрите пеленки и установи, че повереното й същество е момче. Дали то по някакъв начин беше наясно за изпитанието, което бе преживяло току-що? Дали знаеше, че жената, която сега се грижеше за него не е жената, която го бе донесла? Малкото човече риташе с крака, гризеше юмручето си и наблюдаваше внимателно Лекси, докато тя сменяше мокрите му и измърсени пелени. След като му смени пеленките и го облече, подсушено и почистено, Лекси отново го пъхна в бебешката чанта и се отправи към стълбите. За да се прибере в хотела с всичките си пакети й трябваше количка за багаж. Когато накрая намери една обикновена, брезентова с две колела и я плати, тя я напълни с бебешките дрехи и другите покупки. Лекси нагласи чантата за рамо с пелените и излезе от „Монопри“. Бебето беше препасано към гърдите й и тя тръгна към аптеката, като теглеше количката след себе си. Когато наближи обаче дрогерията със зеления неонов кръст, тя пак се паникьоса. Щеше да поиска бебешка храна — макар че нямаше представа точно каква, — а аптекарят щеше да заподозре нещо.
Защо тази изглеждаща в отлично здраве жена не кърмеше детето си? Лекси веднага се сещаше за поне няколко причини — нервно разстройство след раждането, при което млякото й е пресъхнало; лъчева терапия, която не позволява кърменето; необходимост от допълнителни шишета, тъй като работи нощем. Когато влезе в магазина, тя си избра най-подходящия отговор, в случай че аптекарят я попиташе, просто да му каже, че това не е негова работа. Оказа се обаче, че фармацевтът е жена, която изглеждаше изтормозена и преуморена. Щом зърна кутиите със стерилни превързочни материали, спирт и опаковани игли за спринцовка, които двамата униформени работници от Червения кръст хвърляха в големия брезентов чувал, Лекси разбра какво става.
— Минутка само — каза й аптекарката, докато подаваше материалите. Когато свърши, тя погледна Лекси и поклати глава. — Животни — каза тя през стиснати зъби. — Как може някой да направи такова нещо?
Наистина, мълчаливо се запита и Лекси, макар че знаеше, че извинението щеше да остане непроменено: засегнато достойнство, отплата и ненавист към западната цивилизация.
— Трябва ми малко бебешка храна — само каза тя. Пресмятайки бързо по едно шише на всеки четири часа, добави: — За да ми стигнат за четири дни, двадесет и четири шишета.
Жената кимна.
— Те са опаковани по шест, така че ви трябват четири пакета. — Тя се запъти към дъното на магазина, след което се обърна: — Имате ли предпочитана марка? Алергични ли сте?
Лекси остана външно спокойна, макар че умът й трескаво мислеше.
— Засега не — отговори тя безгрижно, съзнавайки, че малкото човече, чието юмруче сега се притискаше към блузата й, бе преживяло терористичното нападение. Алергията към даден вид изкуствено мляко не би могла да крие такава смъртоносна опасност. — Я ми дайте най-популярната марка, защото не знам какъв е френският еквивалент на това, което използвам у дома — спокойно излъга тя.