Джофри до нея се вкочани.
— Внимавайте как се обръщате към годеницата ми.
— Мога да отговоря — каза бързо Санса, за да смири гнева на принца. Усмихна се на младия рицар. — Вашият шлем е с позлатени еленови рога, милорд. Еленът е знакът на кралския род. Крал Робърт има двама братя. Ако мога да съдя по изключителната ви младост, вие може да сте само Ренли Баратеон, владетелят на Бурен край и съветник на краля, и с това име ви назовавам.
Сир Баристан се изкиска.
— Ако се съди по изключителната му младост, той може да е само една подскачаща безсрамна маймуна и аз така го назовавам.
Последва всеобщ смях, започнат от самия лорд Ренли. Напрежението отпреди няколко мига спадна и Санса започна да се чувства добре… докато сир Илин Пейн не избута настрани двама души и не застана пред нея, без да се усмихва. Дума не каза. Лейди оголи зъбите си и изръмжа — тихо и заканително ръмжене, но този път Санса накара вълчицата да замълчи, като я погали нежно по главата.
— Извинявайте ако ви оскърбих, сир Илин.
Изчака за отговор, но такъв не последва. Когато палачът я погледна, безцветните му очи сякаш свалиха дрехите от тялото й, оголиха кожата й и оставиха душата й гола пред него. Все така мълчалив, той се обърна и се отдалечи. Санса не разбра. Погледна принца си.
— Нещо погрешно ли казах, ваша милост? Защо той не ми проговори?
— Сир Илин не е много словоохотлив през последните четиринадесет години — подхвърли с лукава усмивка лорд Ренли.
Джофри изгледа чичо си с открита неприязън и хвана ръцете й.
— Ерис Таргариен е изтръгнал езика му с нажежени клещи.
— Но пък много красноречиво говори с меча си — каза кралицата, — и верността му към кралството е неоспорима. — След което много изящно се усмихна и добави: — Санса, налага се да поговоря с нашите добри съветници, докато кралят се върне с баща ви. Боя се, че ще се наложи да отложим деня ви с Мирцела. Моля предайте на милата си сестра извиненията ми. Джофри, навярно ще бъдеш така любезен да позабавляваш днес гостенката ни.
— За мен ще бъде удоволствие, мамо — официално отвърна Джофри.
Хвана я под ръка и я поведе надалече от къщата на колела. На Санса сякаш й поникнаха крила. Цял ден с нейния принц! Тя зяпна благоговейно към Джофри. Беше толкова галантен. И как само я спаси от сир Илин, а и от Хрътката. Ами че той беше като в песните, като в онези легендарни времена, когато Сервин Огледалния щит спасил принцеса Дериса от великаните, или като принц Емон, Рицаря на дракона, защитил честта на кралица Нерис от злите оскърбления на сир Моргил.
При допира на ръката на Джофри до ръкава й сърцето й затупка още по-бързо.
— Какво бихте искали да правим?
„Да бъда с теб“ — помисли Санса, но отговори:
— Каквото вие пожелаете, мой принце.
Джофри се позамисли.
— Ами, можем да пояздим.
— О, толкова обичам ездата — каза Санса.
Джофри погледна Лейди, която я следваше неотлъчно.
— Вашата вълчица плаши конете, а моето куче, изглежда, плаши вас. Хайде да оставим и нея и него, и да тръгнем само двамата, какво ще кажете?
Санса се поколеба.
— Както желаете. Предполагам, че ще мога да завържа Лейди тук някъде… — Но не го разбра. — Не знаех, че си имате куче…
Джофри се засмя.
— Всъщност той е кучето на майка ми. Тя му нареди да ме пази и той го прави.
— Имате предвид Хрътката. — Дощя й се да се удари по главата, че е толкова несхватлива. Принцът изобщо нямаше да я обикне, ако изглежда глупава. — Безопасно ли е да го оставим?
Принц Джофри, изглежда, се възмути, че му задават такъв въпрос.
— Не бойте се, милейди. Аз вече съм почти пълнолетен и не се бия с дърво като братята ви. Нямам нужда от Клегейн. Това ми е достатъчно.
Извади меча си и й го показа. Дълъг меч, все пак скъсен малко, за да става за дванадесетгодишно момче. Бляскава синя стомана, кована в замък и двуостра, с кожена ръкохватка и златен предпазител с форма на лъвска глава. Санса възкликна очарована. Джофри остана доволен.
— Нарекъл съм го Лъвски зъб — каза той.
И така те оставиха нейното вълчище и неговия телохранител и се отправиха на изток по северния бряг на Тризъбеца, без никакви други спътници освен Лъвския зъб.
Прекрасен ден беше. Вълшебен. Въздухът бе топъл и наситен с мирис на цветя, а и горите тук притежаваха такава нежна прелест, каквато Санса не беше виждала на север. Конят на принц Джофри беше дорест бегач, бърз като вятъра, и той го яздеше с безразсъдна свобода и толкова бързо, че Санса напрягаше до сетни сили кобилата си, за да не изостане. Беше ден за приключения. Разгледаха пещерите около речния бряг, проследиха една дива котка до леговището й, а щом огладняха, Джофри намери по дима на комина някаква укрепена със стена фермерска къща и нареди на селяците да донесат храна и вино за него и дамата му. Похапнаха прясна пъстърва, току-що уловена от реката, и Санса изпи толкова вино, колкото не беше пила в живота си.