Сега градът покриваше брега, докъдето стигаше поглед. Резиденции, паркове и зърнени силози, тухлени складове, дървени ханове и търговски дюкяни, кръчми, гробища и бордеи — всичко скупчено едно в друго. Чак оттук можеше да се чуе глъчта на рибното пазарище. Между сградите се виеха широки пътища, оградени с дървета, криви задни улички и задънени алеи, толкова тесни, че двама души не можеха да преминат по тях един до друг. Хълмът на Висения бе увенчан с Великата септа на Белор, с нейните седем кристални кули. От другата страна на града на хълма на Ренис стърчаха почернелите стени на „Драконовата яма“, чийто огромен купол бе рухнал, бронзовите й врати стояха залостени вече от цял век. Между двата хълма минаваше улицата на Сестрите — права като стрела. В далечината се издигаха градските стени, високи и яки.
Покрай водата се редяха стотици кейове, а в залива беше пълно с кораби. Рибарски гемии и речни лодки влизаха и излизаха, салове щъкаха напред-назад през Черна вода, търговски галери разтоварваха стоки от Браавос, от Пентос и от Лис. Кейтлин забеляза и пищно украсената ладия на кралицата, привързана до един тантурест китоловен кораб от пристана на Ибен, с черен от катрана корпус, а по-навътре в реката по стоянките си отдъхваха дузина стройни бойни кораби с позлатени корпуси и прибрани платна.
А над всичко това, навъсена от високия хълм на Егон, се издигаше Червената цитадела — седем огромни цилиндрични кули, увенчани с железни бойници, огромен и мрачен барбикан, сводести коридори и покрити мостове, казарми, зърнохранилища и подземия, масивни стени, натъпкани с гнезда за стрелци, всичко направено от светлочервен камък. Егон Завоевателя бе заповядал строителството й. Син му, Мегор Свирепия, я беше видял завършена. След това той отнел главите на всички каменоделци, зидари и дърводелци, вложили труда си в нея. Кълнял се, че само от кръвта на дракона ще знаят тайните на крепостта, построена от властелините на дракона.
Но сега знамената, които се вееха по бойниците й, бяха златни, а не черни и там, където някога триглавият дракон беше бълвал огъня си, сега стоеше на задните си крака коронованият елен на Дома Баратеон.
От пристанището излезе грациозен като лебед кораб от Летните острови с високи мачти и издути от вятъра огромни бели платна. „Танцуваща пред бурята“ се плъзна покрай него и се понесе право към брега.
— Милейди — каза сир Родрик. — Мислех си снощи, докато лежах в койката, как да постъпим най-добре. Вие не трябва да влизате в замъка. Аз ще отида вместо вас и ще ви доведа сир Ейрон на някое безопасно място.
Тя изгледа стария рицар, докато галерата се приближаваше към един от кейовете. Морео викаше нещо на вулгарния валириански на свободните градове.
— За вас ще бъде не по-малко рисковано, отколкото за мен.
Сир Родрик се усмихна.
— Не мисля. Преди малко си видях отражението във водата и едва се познах. Последната личност, която ме е виждала без бакенбарди, беше майка ми, но тя почина преди четиридесет години. Убеден съм, че за мен ще е съвсем безопасно, милейди.
Морео изрева команда. Шестдесетте гребла като едно се вдигнаха от водата, след това се завъртяха и гребнаха против течението. Галерата забави. Нов вик. Греблата се плъзнаха навътре в корпуса. Когато се чукнаха в кея, тирошките матроси наскачаха да привържат галерата. Морео дойде запъхтян и цял разцъфнал в усмивки.
— Кралски чертог, милейди, както заповядахте, и никой кораб досега не е пристигал толкова бързо и сигурно. Ще ви трябва ли помощ да отнесете вещите си до замъка?
— Няма да отсядаме в замъка. Сигурно ще можете да ни предложите някоя странноприемница. Някое по-чисто и удобно място, и да не е много далече от реката.
Тирошецът се почеса по двуострата си зелена брада.
— Ами то… Знам няколко заведения, които могат да задоволят потребностите ви. Но преди това, ако ми позволите тази дързост, трябва да уредим въпроса с втората част от плащането, както се уговорихме. И разбира се, допълнителното сребро, което бяхте така добра да обещаете. Шестдесет елена, доколкото помня.
— За гребците — напомни му Кейтлин.
— О, без съмнение — отвърна Морео. — Макар че може би ще трябва да им ги задържа, докато се върнат в Тирош. Заради жените и децата им. Ако им дадете среброто тук, ще го пропилеят на зарове или ще го изхарчат за една нощ удоволствия.