— Не е татуировка, а лепенка. Ще се измие.
— А дали не се изличават с език? — попита той с дяволити пламъчета в очите.
— Никой не ти пречи да пробваш — усмихна се Памела.
— Запазвам си правото за по-късно — каза той и се подпря на възглавниците. — Мисля, че ми харесваш като дете на цветята.
— Ще ме харесваш ами — отвърна тя и го смушка в ребрата. — Налей още шампанско.
Джеф се протегна за бутилката „Мъм“ на масичката до леглото и допълни чашите им.
— Как разбра кога ще се пробудя? — полюбопитства Памела.
— Никак. Въртя се около теб от месеци. В началото на учебната година наех една къща в Райнбек и оттогава те чакам. Беше доста неприятно и вече започнах да се отчайвам. От друга страна, времето, прекарано тук, опресни по-отдавнашните ми спомени. Когато бях с Даян… и с дъщеря ми Гретхен, живеех в едно от старите имения нагоре по реката. Винаги съм смятал, че никога повече няма да събера сили да се върна по тези места, но ти ме накара да го направя и сега се радвам, че успях. Освен това ми беше приятно да те гледам такава, каквато си била в първия си, истински живот.
— Била съм хипи — направи кисела гримаса тя. — С кожени дрехи и тежък грим. Дано никога не си ме чул как говоря с приятелите си, надали съм използвала много прилични думички.
Джеф целуна върха на носа й.
— Беше сладка. Сладка си — поправи се той и отметна дългите прави коси от лицето й. — Не мога обаче да спра да си мисля, че след петнадесет години всичките ти бунтарски настроени съученици ще обличат скъпи костюми и ще се качват на БМВ-тата си, за да отидат в офиса.
— Не всички — поправи го Памела. — От „Бард“ са излезли доста писатели, актьори и музиканти… освен това — добави тя — ние със съпруга ми не карахме БМВ. Имахме „Ауди“ и „Мазда“.
— Взех си бележка.
Джеф се усмихна и отпи от шампанското си. Лежаха доволно отпуснати един до друг, но той все пак усещаше някакво напрежение у Памела въпреки радостното й изражение.
— Седемнадесет месеца — каза той.
— Какво?
— Този път изгубих седемнадесет месеца. Това се питаше, нали?
— Да, искаше ми се да те питам. Не можех да прогоня въпроса от главата си. Моето закъснение е… Казваш, че сега е март? Шестдесет и осма?
Джеф кимна.
— Три години и половина.
— Като броим от миналия риплей. От първите няколко са изминали пет. Господи. Следващия път може…
Той сложи пръст на устните й.
— Обещахме си да се съсредоточим върху този, нали си спомняш?
— Разбира се — отвърна Памела и се сгуши по-близо до него под завивките.
— Аз също доста размишлявах по въпроса — каза Джеф. — Имах достатъчно свободно време, така че изготвих нещо като план за действие.
Тя вдигна глава и го изгледа любопитно.
— За какъв план говориш?
— Първо поразмишлявах над възможността да привлечем вниманието на учените към нас, например на Националната научна фондация или пък на някои частни организации… Не съм решил към кой клон от науката ще е най-подходящо да се обърнем. Може би ще е добре да говорим с физическите факултети на „Принстън“ или пък на Масачузетския политехнически университет, на хора, които се занимават с изследвания на времето.
— Не си прави илюзии, че някой ще ни повярва.
— Точно така. Винаги сме се препъвали точно тук. И все пак тайнствеността с нищо не ни помага.
— Нямаме друг избор. В противен случай сигурно ще ни помислят за луди. Виж какво се случи със Стюарт Маккауан…
— Маккауан е луд и убиец. Но нима е престъпление да се правят предсказания? Никой няма да ни затвори за такова нещо. А щом веднъж предсказаните от нас събития станат, ще сме доказали познанията си за бъдещето. Ще са принудени да ни изслушат. Ще разберат, че говорим истината и се случва нещо, което макар и необяснимо е истинско.
— И как си представяш началото? — възрази Памела. — В Масачузетския политехнически например никой няма да си направи труда дори да хвърли поглед върху списъка ни с предсказания. Стига само да им кажем какво сме намислили и автоматично ще ни причислят към маниаците на тема НЛО.
— Точно там ще бъде силата ни. Ние няма да ходим при тях, а ще ги накараме те да ни дойдат на крака.
— Но защо… Нищо не разбирам — поклати объркано глава Памела.
— Пускаме акциите си на борсата — обясни Джеф.