16.
Този път нямаше нужда да използват публикации във вестници и списания от целия свят, както бяха постъпили с предното си съобщение. Освен това уклончивият текст и анонимността вече също не им вършеха работа. „Ню Йорк Таймс“ отказа да пусне еднократна публикация на цяла страница на съобщението им, но за сметка на това то излезе в „Ню Йорк Дейли Трибюн“, в „Чикаго Таймс“ и „Лос Анджелис Таймс“.
Американската атомна подводница „Скорпион“ ще потъне в края на месец май.
Голяма трагедия ще смути президентската предизборна кампания в Америка през юни.
Убиецът на Мартин Лутър Кинг — Младши ще бъде арестуван в чужбина.
Председателят на Върховния съд Ърл Уорън ще подаде оставка на 26 юни и ще бъде заместен от съдията Ейб Фортас.
Съветският съюз ще оглави въоръжената намеса на Варшавския договор във вътрешните работи на Чехословакия на 21 август.
Петнадесет хиляди души ще загинат при земетресение в Иран на първи септември.
Съветски космически кораб без екипаж ще направи обиколка на Луната и ще бъде изваден от Индийския океан на 22 септември.
През октомври в Панама и Перу ще бъдат извършени военни преврати.
Ричард Никсън ще победи с незначителна преднина Хюбърт Хъмфри в надпреварата за Белия дом.
Около Коледа трима американски астронавти ще обиколят Луната с космически кораб и ще се завърнат на земята без произшествия.
През януари 1969 ще бъде направен неуспешен опит за убийството на съветския ръководител Леонид Брежнев.
През февруари крайбрежието на Калифорния ще бъде замърсено от голямо разливане на петрол.
В края април френският президент Шарл дьо Гол ще подаде оставка.
Няма да коментираме гореизброените събития до първи май 1969. На тази дата ще се срещнем с представители на медиите на място, което ще обявим точно след една година.
Джеф Уинстън и Памела Филипс
В залата на нюйоркския „Хилтън“, наета от Джеф и Памела, нямаше свободни места. Тези, които не бяха успели да седнат, се трупаха по пътеките и внимаваха да не се спънат в гъстата плетеница от кабели на камери и микрофони, покрила пода.
Точно в 15:00 Джеф и Памела влязоха в залата и застанаха рамо до рамо на ораторското място. Тя се усмихна нервно, когато заслепяващите прожектори на камерите се включиха, а Джеф незабелязано стисна ръката й за кураж. От самия момент на появяването им в залата се възцари невъобразима какофония от зададени на висок глас въпроси. Всички журналисти едновременно се опитваха да привлекат вниманието им. Джеф на няколко пъти трябваше да призовава за тишина и най-сетне успя да сведе шума до нивото на тихо бучене.
— Ще отговорим на всичките ви въпроси — обяви той на всеослушание, — но нека първо установим някакви правила. Защо не започнем от най-задния ред, от ляво на дясно, по един въпрос на човек. После ще се придвижваме напред в същия порядък.
— Ами който не е седнал? — извика един от журналистите, притиснати до стената.
— Закъснелите ще задават въпросите си последни в същия ред — от дъното на залата насам и от ляво на дясно — обясни Джеф. — А сега предлагам да започнем от дамата със синята рокля. Няма нужда да се представяте, просто питайте каквото искате.
Жената се изправи, стиснала бележник и молив в ръка.
— Най-очевидният въпрос според мен е: как успяхте с такава точност да предскажете толкова различни по характер събития? Да не би да искате да кажете, че сте медиуми?
Джеф си пое дълбоко въздух и заговори колкото можеше по-спокойно:
— Моля ви, задавайте само по един въпрос. За дамата ще направя изключение, но то ще бъде първо и последно. Не, не претендираме да сме медиуми, поне в широкото, общоприето значение на думата. Аз и госпожица Филипс сме облагодетелствани, или наказани, многократно да се сблъскваме с един феномен, на който в началото не можехме да повярваме, също както това сигурно ще се случи с вас. С две думи, всеки от нас преживява живота си или част от него отново. И двамата умряхме — и ще умрем — през октомври 1988 и се върнахме към живота няколко последователни пъти.
Врявата, посрещнала появата им в залата, бе нищо в сравнение с грохота, който предизвика изявлението на Джеф. Подигравателната нотка на реакциите бе вън от съмнение. Един от телевизионните екипи изгаси прожекторите и започна да стяга багажа си, а няколко журналисти демонстративно напуснаха залата с обидни жестове. Имаше много други обаче, които с готовност заеха освободените места. Джеф направи знак, за да въдвори тишина, и посочи следващия журналист.