Выбрать главу

— Моят въпрос също е очевиден — заяви пълничък намръщен мъж. — Защо, по дяволите, си мислите, че някой от нас ще повярва на тези измишльотини?

Джеф запази самообладание, усмихна се насърчително на Памела и спокойно се обърна към презрително настроените журналисти:

— Вече споменах, че думите ни без съмнение ще изглеждат невероятни. Като доказателство за обратното мога да изтъкна единствено факта, че всичките ни „предсказания“, направени преди година, се сбъднаха. За нас те бяха просто спомени. Молбата ни е една: да изчакате с изводите си поне докато ни изслушате.

— Днес ще правите ли нови предсказания? — поинтересува се следващият журналист.

— Да — отвърна Джеф и заплашителният грохот отново се надигна. — Но само след като отговорим на всичките ви въпроси и решим, че сме казали онова, което имаме за казване.

През следващия час успяха в общи линии да опишат преживяното от тях през годините или поне да кажат основните неща: кои са били в началото, какво значимо са направили през риплеите, как са се открили един друг и смущаващото ги намаляване продължителността на живота им. Джеф и Памела се бяха уговорили предварително да премълчат голяма част от личния си живот, както и всичко, което можеше да е опасно или неуместно за разкриване. Тогава обаче дойде въпросът, който очакваха и на който не бяха измислили как да отговорят:

— Знаете ли за някой друг, който… повтаря живота си, както вие се изразявате? — обади се един циничен глас от третия ред.

Памела хвърли поглед към Джеф и заговори разпалено, преди още той да е имал възможност да реагира:

— Да — отвърна тя. — Името на този човек е Стюарт Маккауан и той е от Сиатъл, Вашингтон.

Последва кратко затишие, в което се чуваше само скърцането на стотици писалки по хартията, върху която се появяваше името на Стюарт. Джеф изгледа Памела намръщено, но тя не му обърна внимание.

— Доколкото знаем, единствено той прилича на нас — продължи тя. — Прекарахме почти един цял живот в търсене на други, но се убедихме само в съществуването на Маккауан. Позволете ми обаче да отбележа, че той има някои идеи, на които ние категорично се противопоставяме. Точно затова и днес не е с нас. Но лично аз смятам, че интервюто с него ще ви се стори доста интересно. Нещо повече — не е зле да следите отблизо постъпките му, за да разберете как той се справя със ситуацията, в която сме изпаднали и тримата. Най-малкото, което мога да ви кажа за него, е, че е необикновен човек.

Памела отново се извърна към Джеф и той я възнагради с одобрителна усмивка. Не бе казала нищо клеветническо или оскърбително за Маккауан, но бе накарала журналистите добре да се поровят в битието му и внимателно да следят всяка негова стъпка отсега нататък. Стюърт вече нямаше да има възможност да убива. Не и в този живот.

— И какво очаквате да постигнете с целия този шум? — попита друг журналист. — Да спечелите пари или да основете някакъв култ, какво?

— Никога не сме си поставяли подобни цели — отвърна твърдо Джеф. — Можем да спечелим достатъчно пари с помощта на обикновени инвестиции. Освен това ни се искаше да ви помолим изрично да споменете в публикациите си, че молим никой да не ни праща пари, колкото и да са те и по какъвто и да е повод. Ще върнем веднага всички дарения. Единственото, което искаме, е информация, вероятно обяснение за това, което преживяваме и как евентуално ще завърши то. Искаме да уведомим научните среди — преди всичко физици и астрономи — за случилото се с нас и да изслушаме мненията им за проблемите ни. Това е единственият мотив, с който разкриваме пред обществото необичайното си положение. Никога преди не сме предприемали подобни стъпки и ако не бяха споменатите вече причини, нямаше да го направим и сега.

Залата се изпълни с недоверчиви подмятания и забележки. Както Памела бе забелязала навремето, всеки продава нещо. За закоравелите журналисти пред тях бе трудно да повярват, че Джеф и Памела не се опитват да извъртят някой номер без значение по каква причина. Дори очевидната им искреност и неопровержимите доказателства, с които подкрепяха твърденията си, че знаят какво ще се случи в бъдеще, не успяваха да наклонят везните в тяхна полза.

— Щом не се опитвате да извлечете дивиденти от твърденията си, какво възнамерявате да правите? — обади се поредният журналист.